Галактическа фирма за почистване „Хитлер“

“Парен (..) каша.." Парен чук? Парен локомотив!?. Въображението ми ги каканижи едни. Пускам му трохички,  а то, нали ми е карначето (канарчето), клъвва.. На вратата обаче се чука. Нямам звънец, шпионка, желание за .. Отварям и първата мисъл, която изплува е „размислих, защо по-дяволите отворих?!“.
- Здравей, мистер Ангелов Галактическа фирма за почистване "Хитлер" сме Чистим от килима, до планетите Аз, Кла Ус, представител-свойски за Ваш планетарен район, Ви приветствувам
Те и думите му също, но за тях подир. Защото нещото, която ми бе подадено и което поех здраво, по инерция, буквално ме сащисва. Аристократична ръка, но сякаш лишена от принадлежност към физичните закони.. плува?!?, или се носи??, рее се!!? Къде е отношението към гравитацията.? Кла Ус се усмихва под ситен мустак; „Кучи син, явно четеш мисли, а?“.. Под рамката на касата виси той- рус младеж, в тъмносин костюм, светло синя пътна чанта, синьозелена вратовръзка на зелени, разнополови балони и познайте- с едно синьо и едно зелено око е. Нашарената ми от комшийските бойскаути като точките на Хърст врата го зяпа в нелепа обикновеност.
- Вероятно имате грешка, мистер... Кла Ус бяхте, нали?
- Аз никога не грешим, мистер Ангелов Ни-ко-га Идваме, чистим и проблем няма го
Не бе до грешките. Нито в словореда. В казуването му липсваше мелодията. Екзакли! Когато думите се изричат от компютър, роботи, или от веселият тостер в кухнята ни в тях има нещо благо, металическо, живо. А думите на Кла Ус звучат без звук. Неземно.
- Заповядайте вътре, мистер Кла Ус!
Не вярвам, че го изричам. В отворената баня четката ми за зъби се изсулва, сама, без причина, специална възможност, или потребност. От чашата директно се цопва в тоалетната чиния. Самоубийствен акт?! Пастата за зъби припадна. Знам.
- Чай, кафе.., ммм алкохол?! Кла Ус кръстосва обутите в сивосини ботуши крака- седи на дивана. „Гей- фашист ли си бе!?“ Още преди следващия момент леденият прилив на вселенската омраза ме облива:
- Чаша мляко Студено Чисто От вратата в хладилника Благодаря Ви, мистер Ангелов
"Парен чук", ще да е изразът! Чаша. Млякото?! Отварям бутилка кътана украинска водка, сипвам си, но за начално ускорение надигам шишето и се връщам в дневната.
- Готвя младо свинско в гювеч. С патладжан, чушки тиквички, картофи, чесън.. Да ви сипя?- землянското гостоприемство в действие.
- Мистер Ангелов, благодаря Ви Веган сме.. Арабелите, важно е
- Моля?! Арабели...оф, да!
- Арабели. мистер Ангелов Вие казвате Да почисти ли ние
Гора. Крачим между дърветата със съзнанието. Малка полянка. Цветя. Късни ягоди. Късаме, хапваме и... Пуф-Паф. Парният локомотив ще мине през нас. Няма свиркане. Без релси.
Чашата ми е празна. Неговата- до половина пълна. Вадя тапата на водката
- Те как, а...?
- Чистим, мистер Ангелов И проблем няма го
Другата гора. Бъдещето. Наполовина празна. Липсват от животинките. Въображението ми тъжно обхожда. Чист. Обикновен. Земен хуманизъм. Студен гняв. Ръката се надига, но не от "зиг хайл", а до "мадър факЪм, копеле". Обаче разумът- подозирам го те в таен съюз с гравитацията с посредник Буда, или Мохамед- дръпва конците на лицето и то се разтяга в блага усмивка.
- Още мляко?
- Не, мистер Ангелов Мерси Арабали Да Не
- Кла Ус, знаете отговора.
- Вие знаете Мистер Ангелов Ние чисти
Прахосмукачката спира да вие. Писането на глупостите прекъсва. Ухае вкусно. Сядаме. Само боси. Засега де. Ще хапем. Пийваме домашно вино и пилеем трохи по земята. Кво като е чистено, а? Навън, чисто хладно от вятъра. Преди дъжда. Поглеждам я. Гледа ме. Виждаме се. Мръсните чиния летят, летят и падат. В мивката. Къде другаде. Мислим ли си за едно? Готови за „терористичния акт“сме ли! Да се взривим. От смях и...
- Ти знаеш. Нали?