Донесоха му я с кукичката в устата, поне не мърдаше. Беше жалостив. Така го и запомниха- добър готвач, добър с хората, „доброто никому не е навредило“. Смятаха го за мекушав, но кой не обича мека възглавка, или удобен матрак?! Десетте подправки, неговите божии заповеди, бяха абсолютно задължителни. Добави и домашна салца. Покани роднини, които се облизваха като котки с мобилни телефони. Направи от специалния таратор със сушени плодове. Задави го кост. Отначало мислеха, че се шегува. Не успяха да му помогнат.
За кукичките можеше да напише многотомник. Голямата риба живееше от седемнайсет години в дълбокото и поучаваше по- младите как да разпознават „истината“ и „фалша“. Слънчев лъч ли попадна в окото й, славеят ли запя по- весело, тя ли огладня.., но налапа стръвта. И тялото се възнесе, отвъд. В света на хората.
Другият бял червей…
*изяж, или ще бъдеш изяден, (бразилски жаргон)
Няма коментари:
Публикуване на коментар