обувки на разходка

Кубинките се извиниха; знаеха си, че са стабилярки, но отклонили вниманието си по спомени за Долмитите, Татрите и Алпите се приплъзнаха, и едната за беля, но повече от леко застъпи зелената еспадрила. "Летните" се усмихнаха фриволно. От върха, езерата се виждаха като седем разплискали се яйца, хвърлени от безсмърната Феникс, или като очите на Хидрата и хиляди други обувки катереха търкалящите се не по собствено желание камъни, забитите скални отломъци време и почти отвесните склонове на терасите от пирамидата на еволюцията. Пет- шест крачки надолу, едни нови маратонки, направо в движение, поискаха огънче и по- запазената кубинка- тя се мислеше за такава, защото само веднъж бе минавала през тезгяха на кварталното дюкянче- вежливо поясни, че не пуши. Другата, с двата шева от последната операция, прибра поредния изгубил се фас. Вече след "Бъбрека", "ветераните" забелязаха как групата "модерни туристически" ехидно подминават тътрещите се плетени обувки и двата сандалета. И самите те не разбираха ентусиазма на събратята им по градска (предимно) принадлежност, но винаги помагаха- къде с напътствия, къде с действия, и учтиво поздравяваха всички гуменки, бързоходки, кецове, ботушки, ниски токове, мокасини, бутонки, балетни пантофи, удобни и неудобни, лъскави и не дотам привлекателни чифтове и самотници.
По път се огладнява най- вкусно, затова, кратката почивка. "Лифтът ли?!.. за аматьори е", мисълта отлита като щърк. Кубинките сгънаха набързо лещата и продължиха спускането си към обхвата на суетата. Идваха от хижа "Иван Вазов". Живееха си добре, под стълбата към покрива на къща загръщана от сянката на планината.