Бе в началото на новото време, чуждите помощи за държавата валяха от сравнително ясно небе, когато един тир- влекач пълен с авокадо изпадна в Уши дол. Добрите хорица търсещи своята голяма промяна разтовариха камиона, за да го напълнят с малкото си останали гадинки, запазиха единствено пернатите. Последваха пет месеца в петиции и лакти за смяна името на селото, за подмяна на навиците донадиха още пет и до края на втората година вече никой авокадчанин не близваше мръвка. Днес селото ни мучеше, ни блееше, а ракията се пиеше освен с традиционната, и с плодена салата.
Масите бяха наредени в "П", издължено до комин, на припек, затуй щяха да ги отрупат с резените дини и парчетата пъпеши, крушите и сочните праскови едва кога слънцето занечеше оттатък потока. Димо Шимпанзето бе свалил капачките на краката, за да забие масите добре в мократа ливада. Цялото село вече се тъкмеше. Авокадово, бившето Уши дол, което се славеше и с бостаните, навремето имаше модерна бръснарница, сега плодовете я ползваха, някак изнамери големите ножици, а Къната, завършил овощаро- лозарския, поофъка без пари желаещите като дооформяше изкуството си, или с подсладена вода, или с водата от ошава- на този мурафет го подучи унуката. Кметският наместник отдели четвъртъка и прерови три "кила" за ризи. Държеше с ръка сватбената папионка, налагаше я върху ръкавите и сумтеше под мустак заради разминаванията на точки с шарки. Жена му се възползва, купи нови пердета и още по- нови шалтета- снахата вечно се мусеше и демонстративно се чешеше на вълненото, изрови чанта за три лева и една прозрачна нощница за "подклаждане на огъня", която побърза да мушне на скрито в дълбоката пазва. Кога напълниха коша на мотора, Живка уви ръце около земното кълбо на мъжа си с нокти забити в амазонската джунгла и азиатските масиви, и добре че го стори, щото Жечко като истински рокер със скиорски очила, но с дънково яке, рязко тресна педала. Моторът първо пръцна, после отнесе облака газове извън затънтения миньорски град. Авокадчaни сложиха капак на приготовленията за специалните гости с новогодишните лампички, стотици метра китайско качество, опънати между дърветата и включени към акумулатора на ЗИЛ-а. От странство се прибираше сина на поп Витан, продякон Вергилий, или единственият българин записал тридесет секунди на леда в мач от финалната серия за купа "Стенли". Вергилий водеше и съпругата си, канадски хокеист като него.
Около масите вече се чуваше "пляс", пляс" и за мухите прекрасната наслада от съчетание на плодове с американски джаз изчезна.
- Благо, Помниш ли го Вергилий кво келеме беше? Излових го, зяпаше жената в лятната баня, да знаеш какъв му извъртях!
- Ма той с Ферарито ли ще дойде?! А ти сещаш ли се що за играч беше Кемпес? Никога не съм гледал хокей...
- Много си тъп, Благо, как се качва Фери на самолет??..., После пък, с малкия опитаха "пияните" ни дини.., пак го ошамарих..
Хризантем боцна праскова, двамата завършваха софрата, затова първи отразиха фаровете и муцуната на джипа във височината. Цялата маса вкупом се изправи. Уредбата млъкна. Колата бибипна, внимателно застана точно между двете редици, Вергилий слезе и бързешката отвори другата врата.
- Брях, ама тя по- черна от Ваню Цигането?!- Хризантем гаврътна ракията и заръкопляска с останалите. Жабите от дола не спираха с крякането.
Масите бяха наредени в "П", издължено до комин, на припек, затуй щяха да ги отрупат с резените дини и парчетата пъпеши, крушите и сочните праскови едва кога слънцето занечеше оттатък потока. Димо Шимпанзето бе свалил капачките на краката, за да забие масите добре в мократа ливада. Цялото село вече се тъкмеше. Авокадово, бившето Уши дол, което се славеше и с бостаните, навремето имаше модерна бръснарница, сега плодовете я ползваха, някак изнамери големите ножици, а Къната, завършил овощаро- лозарския, поофъка без пари желаещите като дооформяше изкуството си, или с подсладена вода, или с водата от ошава- на този мурафет го подучи унуката. Кметският наместник отдели четвъртъка и прерови три "кила" за ризи. Държеше с ръка сватбената папионка, налагаше я върху ръкавите и сумтеше под мустак заради разминаванията на точки с шарки. Жена му се възползва, купи нови пердета и още по- нови шалтета- снахата вечно се мусеше и демонстративно се чешеше на вълненото, изрови чанта за три лева и една прозрачна нощница за "подклаждане на огъня", която побърза да мушне на скрито в дълбоката пазва. Кога напълниха коша на мотора, Живка уви ръце около земното кълбо на мъжа си с нокти забити в амазонската джунгла и азиатските масиви, и добре че го стори, щото Жечко като истински рокер със скиорски очила, но с дънково яке, рязко тресна педала. Моторът първо пръцна, после отнесе облака газове извън затънтения миньорски град. Авокадчaни сложиха капак на приготовленията за специалните гости с новогодишните лампички, стотици метра китайско качество, опънати между дърветата и включени към акумулатора на ЗИЛ-а. От странство се прибираше сина на поп Витан, продякон Вергилий, или единственият българин записал тридесет секунди на леда в мач от финалната серия за купа "Стенли". Вергилий водеше и съпругата си, канадски хокеист като него.
Около масите вече се чуваше "пляс", пляс" и за мухите прекрасната наслада от съчетание на плодове с американски джаз изчезна.
- Благо, Помниш ли го Вергилий кво келеме беше? Излових го, зяпаше жената в лятната баня, да знаеш какъв му извъртях!
- Ма той с Ферарито ли ще дойде?! А ти сещаш ли се що за играч беше Кемпес? Никога не съм гледал хокей...
- Много си тъп, Благо, как се качва Фери на самолет??..., После пък, с малкия опитаха "пияните" ни дини.., пак го ошамарих..
Хризантем боцна праскова, двамата завършваха софрата, затова първи отразиха фаровете и муцуната на джипа във височината. Цялата маса вкупом се изправи. Уредбата млъкна. Колата бибипна, внимателно застана точно между двете редици, Вергилий слезе и бързешката отвори другата врата.
- Брях, ама тя по- черна от Ваню Цигането?!- Хризантем гаврътна ракията и заръкопляска с останалите. Жабите от дола не спираха с крякането.
Няма коментари:
Публикуване на коментар