тъкан старост
нишка небе
обич с годините
паяк от луните
на тялото
високата литература
Хималаите-
и по-малко Памир
кръстоносен по(д)ход
всеки ли си носи кръста?!
светулките да не мърморят
най- отзад
лятото умря
лятото внезапно умря
ей тъй
беше край язовира
на кратка почивка
и не, във водата нямаше рак
нито го покоси (гръмотевичен) удар
лятото умря от твърде голямата скука
защото цяло лято чете
последно, френска поезия
в оригинал..
а есенното време, в библиотеките твърдят
било прекалено далеко
рано ни е, за тъгуване
и пропадналите
сухи листа
оплаквачиТЕ
други
"животът свършва, скърбим"
мравките, инак са сервитьори
изгубили белите престилки
или защо "няма вкусна храна"
ние
фейсбуковски
безработ(рр)ни целувки-
гланц за устни, цигарен облак, френска, пликове
с любов
тъга
с пандемиите
не се воюва
само Питър Пан
или побеждаваш
или порастваш
Няма коментари:
Публикуване на коментар