Приятелите между нас си го наричахме "късметлията"- по начало Жоро не се отличаваше с нищо, не че беше невзрачен, или тъп хлапак, напротив, носеше типични гени на балкански тип и все ходеше по ръба на отличния успех, обаче не премина отвъд втория кръг на олимпиадите, бе пирона на скамейката ни в силния тим, който грабна областното и почти стигна финалите, пееше фалшиво, защото граченото по купоните, където залиташе след втория малък джин, "бе чаровно" за мацките и едвам, на пръсти, се изкачи до важната кота от един и седемдесет и пет сантиметра над "джуджарството" за седми клас. Обаче, на Георги Свищовлиев, още от дете можех да призная, поне с лявата сърдечна камера, че се отличава с едно много особено качество, или всъщност с двете си особености- това, че не му пукаше от никой и нищо, и другото, по- важното- инатеше се копеленцето, инат бе до пределна болка на разума и плътта. "Свредлото" (Жорката, в моите очи си остана подходящ за всеки ментален инструмент) сега печелеше страховити за жените ни хонорари и винаги покриваше общите масрафи, пътуваше по работа и където, "защото е гот, братлета", имаше повече работни часове в самолетите от луминисцентно осветление, обясняваше че срещите с врабчетата и мравките правят краят на света хуманен и разбираем, отбираше от хубави вина и, о да, това за което момчетата му завиждаха даже и на сън- не познаваше лично звуците на Менделсон и чукаше редовно две прекрасници, с еднаквите имена и фамилии- Хубавата Елена и Слънчевата Елена.
- Ти вече не ме харесваш, усещам вибрациите- усмихнат, Жоро ми подаде високата, тумбеста, с формата на аура чаша.
Обърнах се, "с онзи, моя си поглед и муцуна", зад гърба ми естествено нямаше никой, останалите плуваха, или слушаха пианото в голямата стая. Мая, съпругата ми, преподаваше музика.
- С какво се занимаваш напоследък?
- Консултирам папата, пич.
Виното не ме дръпна. Глътнах го, върнах чашата и потупах по гърба приятеля си. Езикът ми бе изтръпнал, имах и херпес, който не успях да прикрия по най- добрия начин и това ме дразнеше допълнително. Жоро не беше пиян. Нещата, така или иначе, се случваха.
Хубавата Елена живееше в Пиринска Македония, но двамата воювахме другаде. Запознах Свищовлиев с Елена Георгиева във Варна, и веднага съжалих за стореното. Бях в морската столица, нещо покрай киното, вече усещах "изгрева" в леглото си, а той, копелето, се телепортира сякаш от изневиделицата.
- Предложих и. Мисля, че трябва да знаеш.
- Благодаря.
След казармата потегли нагоре- два пръста над мен. Ленен, без фалш, скъпи сандали, целува я по бузата, мен прегърща братски и веднага се усмихва на келнера. Поглежда я с онзи поглед- "знам какво ще ти хареса", преди да поръча кюфтенца от раци, салатата с кълнове и бутилка от извънземните си вина. Фелини се усмихна на съседната маса, но под нашата, аз здраво стисках ножа за пържолата.
- Напуснах, прибирам се. Завинаги и окончателно.
- Имаш ли нещо по- силно?
- Почакай, ще ти донеса крем. От Чили е, видях устната и... Знам какво е, помага. Изчакай ме тук.
След два месеца и девет дена бяха островите, океанът, плажовете и слънчевото затъмнение. Започнах да следя поредицата за черните дупки. Купихме си куче.
Подаде ми малката, направена от кост?, зъб на акула? кутийка.
- Никога не сме ти благодарили с Елена, че ни събра.
- Веднъж се целунахме- кремът миришеше ужасно, сложих едва с върха на пръста.
- Знам, тя ми каза. Споделяме си. Знаеш ли, учените проучват "сондата" на кърлежите с прикрепването и разпробиването като възможност за разработване на нова технология за добиване на минерали от планетите в Слънчевата система..
Не знаех. Убих комара, който ме хапеше. Мая завършваше Шопен в дъното от мисли. Лъчът върху нея бе застанал точно така, както дори гениален осветител не можеше да постави.
- Правим любов, не..Бях консултант, енергийни проекти, нали попита... и LED осветление. В новите самолети
- А?!
- Ще ставам татко, пич. Щастлив съм, много съм щастлив!
По дяволите, сиянието, не се шегуваше!
- Да, да..
- Ние също те обичаме, пич.
Малко преди залеза, и мъжете бяха насядали край басейна, но само жени въздишаха със Селин по Джеси (Итън Хоук). Светлината на екрана привличаше разните му там насекоми, които дразнеха всички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар