сряда, 29 февруари 2012 г.

29


Ще изкривя перспективата.
Пробвайте да огънете солета..
Необходимост. Нужно е като студен душ за стадо яребици.
Полезно е като будка за оранжада по средата на весел (само за прашинки) бесен шир. Пиеш като тъпанар,  застанал на тезгяха,. Прекарал си опашката. Без да си изгубил папийонката при любовника. Още по- важно. Не си погубил обноските си в часовете при зъболекаря. Може и да бълнуваш. Все тая. Пак си там. Застанал на прага. Пльокнал език под идиотска физиономия. Слушаш звънчест, тантаничен гургуляк на изпечени/измръзнали ангели.., а се появяват два дебелогъзести пингвина провесили на охранените гушки две миниатюрни метални буренца. Всяко с по няколко мущука.
„Лате, капучино? Черно, или безкофеиново?”
Отговаряш по човешки. Достойно. Пиеш само чай. Точно в този момент си спомняш за хапчетата, които не си изпил. Или си глътнал като тик-так.
Часовникът. Електронен.
Кукувицата. Ментална.
Окомерна илюзия за пространственост. Възможност.  Предоставена от времето. Без  да мърдаш. Без да се движиш. Ооооопс. Смаляване до нищожно съществуване. Съответно- промуш. Или уголемяване до размер на гигантска хлебарка. Оцеляване при мащабен гнуслив взрив. Хикс възможности. Ен на степен вероятности. Все някъде по линията...
„Ту- ту. Тууууууууу”
И търрр.
Минава влака в обратната посока.
Не разбрал за нашия разум. Не чувал бил за нашето време.
Не звучи логично. Но подобна машина освен нечие изобретение е и  бляскавата същност на художник. Платното „човек” е разчовечено с прелестен размах и скорост.
Захвърлени извън перспективата...
- човешкото развитие..
„е и ?”, би казала плесента.
„....”, би допълнило слънцето.
Нещо такова.
Обещаващ млад човек не изпълни обещаното, което даваше за бляскаво бъдеще. Изгубилият се в тъмнината удар го срещна и го попита как да продължи...
Изгубени при превода.
Предполагам всичко е ясно до тук.
Указанията за правилно ползване на понятието „ живот” всеки получава от персоналния/ лично подбран тарикат-продавач.
Ако разгледаме думата тарикат, която е съставна от „тар”- пустиня нейде си и „ кат”- котка, някак си  лесно ще достигнем до извода, че изгубен в безцелно мотане котак не е нищо сигурно.
Без значение е думата преди „продавач”.
И „продавач” не е важно.
Има толкова много езици.
И думи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар