четвъртък, 2 февруари 2012 г.

неделя

 "Четирилистна детелина с детски копнеж. Мечта за звезда.
  Успява. Изгряла в небосклона. Свръхнова надежда.
  Навън светлина. Красота.
  Тъмнината втаена.. Живот тишина.
  Звездата угаснала. Бързо. Убита от истина.
  Доброто за всички ни. Реалността.
  Щрак и  финал. Завесата паднала.
  Сцена отворена. Спектакъл тъга.
  Колоната тръгва. Смирено от ъгъла.
  Тълпата минава. Хербарий в кутия отворена. Говежда тълпа.
  Цветята се трупат върху ледени мисли, поискали прах..
  преди да потънат... в морето-мечта.”

Неонов надпис. 14:30. Тъгата отсъства. Няма я. Прогонена от мен. "Чиба", "къш", "омитай се". Имена на сълзите, изкапани зад колона, подпираща залата. Нарекох тъгата курва. Тя изкряска подплашено, но остана при другите. Зла вещица. Ненаситен вампир. Поисках да махна и дрехите. Смешно гол, донякъде чист да остана. За да бъда лудостта. Временен бунт и искрен бент срещу черната, сълзливо- лайняна река.. поток от жалостни, двукраки огледала..Кому е нужно поклона пред мраморна кутия за обувки с положена в нея замръзнала вечеря без шанс за вечерня???
Не посмях.
Преминах и аз. Целунах живота отминал. Емпатирах смъртта.

Планирам времето назад.

Царевица се бере от цялото семейството. С кукуруза се отглежда дебелото прасе и вечно гладните кокошки. За зимата. За Коледа. И за бурканите. Помагат целия род и приятелите, както си му е ред..
Талигата се поклаща бавно. Клатушка се по буците на трошливия път и докосва чужди редове, пред които наизлезли за клюкини бабушкери,  с едноцветни забрадки и избелели сини манти, цъкат с език при вида на бригадата. Градската челяд. Единият, полегнал отзад, опнал антената на модерен телефон чопли  ухото си в лежерната, неделна сутрин. От време на време продава и бира. "Светофарите и пивоварните нямат почивни дни", ми казва. Смее се. Вярвам му.  Защото е лято, и защото съм виждал как бирата "се пренася" прясна и ужасно студена по улици и пътища без правила от живи контейнери, смугли и руси бидони...

- За нас са, за нас. Давай  "облаците" насам.
Насърчава сервитьорката от пъба, притеснено застинала с мисълта,  че е объркала поръчката в навалицата. Оставила ни е двете тъмни халби и крилцата, но държи на таблата двата големи зелени коктейла. Повярва му. Пием. Бира-облак-бира. Гледат ни странно. Облаците сбират дъждовните похотливи желания на моя приятел, който изчезва за час, час и нещо. Телефонна любов с далечината. Опитвам и аз. На бара биха ми  вързали само мухите...

..и водки "Търговище", преди, с миди от италиански консерви, и празни ученически джобове на турски дънки и якета върху уютно-приспивна мебел.
"Ще мием чинии ли, кво ли?..Да бе, как ли не. Отивам към къщи за кинти."
Отговарям в миналото, отварям очи и механично приемам подавката. Сцената е преместена в по- малка зала. Глътвам на екс водката и поглеждам към екс тълпата, която разпиляна на части преглъща спомени.  Всеки, своята хапка. Пиесата "мънкане"..

"Мачът на звездите"- за първи път по наша телевизия. Киризим  енбией кумирите, на пуканки и кола. Нощен цирк:
- Глей ги бе, тия са като кеча, пълна бутафория ! Ама само къв чадър..уаууу !
Гледаме ги до сутринта. Той бил истински фен. Истински фен е.
В другата стая. Стени с плакати. Десетки касетки музика. Немски списания. Бъдещи концерти.
Очи с пламък, облян от водопад....

Няма коментари:

Публикуване на коментар