понеделник, 13 февруари 2012 г.

вятърна приказка, част 1


          
            Два ангела открили душата. 
            Намерили я твърде далече от сборището, където посрещали и младите,  и уморените след пореден живот души. Ангелите щели да подминат мястото, но ги докоснал полъхът на космическия вятър. Усетили и друго присъствие. Съзряли я извън пътеката. Прозрачната и същност включвала в себе си познатата за ангелите чиста окраска, изтъкана от нюанси на тъмната и светлата енергия изпълващи безкрая. Душата не приличала никак, ама никак на нова. Новообразуваните и неопитните души понякога се губят. Пред умеещите да разпознават невинността, обикновено се разкриват звънтящи частици светлина с почти невидими тъмни петънца, отгледани от някое малко слънце. Видимо младите души изглеждат  по-малки и присвити на кълбо, макар това да е само илюзорно, защото в действителност нямат размер.
             Тази била нещо съвсем друго.
            Ангелите приседнали в близост до изправената душа. В тишината на момента те веднага забелязали белези от множество човешки животи. Картината на безвремието,  която те запечатали, разкрила и други необичайности. Мястото на появата било странно. Случило се до първото езерце спокойна вода във Вселената на хаоса. Поразени от собственото си учудване, пазителите видяли подобие на отражение във водата. Душата, която сякаш се оглеждала - непривично действие за себодобните й,  се отличавала и с нещо още по-необичайно. Движещите се в нея потоци се опитвали да се групират в гримаси на отчаяно невъзможен порив за изрисуване на усмивка. 
           Душите не се усмихват и не пазят в себе си като белег тази част от красотата на човешката същност. Бдящите ангели виждат много усмивки. Пазителите знаят, че хората се грижат истински за душата винаги с усмивка на лицата си. Но душа, която се опитва да се усмихне те нивгже не съзирвали.

            Двете ефирни създания не били нови в занаята си. Знанието, че всяка душа трябва да бъде подслонена било основното, но опитността за действие в подобни странни ситуации се придобивал с хиляди години служба. Затова ангелите внимателно прегърнали душата и я понесли в себе си. По пътя избрали добро и спокойно място за нейно ново убежище - миниатюрна синя планета. Подписали се в специалната небесна книга. Допълнили още, че заедно ще бдят и се грижат над дареното с душа новородено. Подобни действия са абсолютно недопустими за каноните на тяхната бюрократична служба. Правило първо гласи: „Една човешка душа може да бъде наблюдавана и обгрижвана само от един ангел”.

            Родило се момче. Проплакало с усмивка и засукало спокойно. Било игриво и весело бебе. Рядко плачело, махало доволно с малките си ръчички и се радвало на всички. Вечно усмихнатото невинно лице и неразбираемото гугукане правили родители и близки безкрайно щастливи. Ангелите наблюдавали това с допустимо  любопитство. Люлеели се спокойно на своите небесни и безкрайно дълги люлки.  Политали рядко, само когато се намесвали с малки и съвсем леки докосвания. Насочвали детето като го пазел ту от огън, ту от лед в неговите игри. Често го оставяли и да тупне, или да се опари леко. Важно било то да  добие нужния опит от грешните стъпки и на необходимата болка. Момчето растяло. Пораствало. Бърборенето се оформяло в думи. Случило се обаче нещо непредвидимо.  
            В небесните хроники някога  записали това. Детето проговорило, нямало нищо чудно, но още първите произнесени думи докоснали близките му със силата на чиста светлина. Хората засиявали когато го слушали, но се чувствали объркани в реалността на дните си. Малцина от тях  били готови за подобен внезапен благодат. Осъзнаването си на тази планета човек достига бавно по дългия, мъчителен и красив път на прераждането.
            Ангелите никак не били доволни от случващото се. Пазителите на познанието не усещали страхове, но знаели, че подобна сила е страшна за един човек. Разбрали, че са сгрешили, и че грешката им може да доведе до множество беди и нещастия. Нямало кой и как да научи детето да живее като човек и ангел в едно. Сред себеподобните си то нямало как контролира правилно силата на дарбата си. Нужно било да се стори нещо. Ангелите, въпреки опита си, не знаели какво да направят. Замислили се, което е нетипично за безгрижната ангелска същност. "Животът е безценен.  Не може да бъде отнеман никога, по никакъв начин, от никой." Това било друго основно правило. Така първата им мисъл отлетяла.  Решението, което те търсили, трябвало да промени частици от миналото, да е постоянно и устойчиво в настоящето и да има незначително влияние върху съдбите на хората. 
          Ефирните притежават сила и власт върху времето, но я използват  рядко. Необичайното и чудесата плашат хората. Затова потърсили съвет от Пазителите на тъмнината. Те ги изслушали внимателно. Веднага предложили решение. Ангелите го разбрали. Побързали да сторят нужното.....

/следва продължение/ 

Няма коментари:

Публикуване на коментар