всъщност

тема „пребиваване”
... - живот;  - чувства; - вода; - бяло; очакване; + черно; +  това; + 18; + изпепеляване; +..
Странната безмислена съвкупност „ акуа витае& сън” изключи системата за отчитане и сви двата си крака за да поседне. В миналото, доста преди да се откъсне от корените, тя представляваше няколко рафта прочетени книги. Нощем сънуваше, че е дете оставено лятото от родителите си при могъщи вълшебници. Тръгнали бяха в други посоки.
Тогава реалността, която е боксьор свръхтежка категория, на няколко пъти шамароса библиотеката, дори изгори част от книгите..
„ Бяла пустиня, зелена пустиня, градска пустиня, каменна пустиня, пясъчна пустиня..милион мисли, крачки и капки за цветя.”
Научи се да се саморазглобява като идея. Сглобяваше невъзможността си където поиска. След бруталната реалност, реализмът разтвори същността си в хаотичните потоци на лятната буря с гостуващ вятър-постановчик.
„ Блатото е най- уютната къща без стени и покрив в цялата приятелска Галактика.”
Сънуваше, че е възрастен с пистолет и писател на кратки драми в бяла мека подвързия.
Разглоби човек, после още няколко. Опита се да сглоби личности. Останаха части, с които украси елхата.
Вчера вечерта бе включен в няколко любими системи за поддръжка и пречистване. Автопилотът работеше неуморно, винаги когато копчето „обич” бе щракнато надолу.
Заспа и сънува, че разказва света.
„ Двете морета образуваха ивица безнадежност в опита си за целуваща слятост.”
Законът на ом, повтарян като мантра привлече подслон- „ гараж на умората”.  Разглоби тъгата и я сглоби в усмихнат пистолет, стрелящ със сапунени мехурчета в представленията на оранжевата палатка.
Попадна в началото за да установи, че времето бие до смърт. Побягна на парчета и се скри в дупката. Изгони заека, опече душата му и направи банкет за призраци и камъни. Покани лудостта на танц, тя се изсмя презрително.
„ Островът емпатира безкрайното море.”
Написа и това в малкия тефтер.
Еволюцията превърна птицата-орел в птица- сервитьор, който търси  риба за да нахрани уморения пренаситен свят и себе си.
Какво ли ще се случи, ако изключа всички бутони?

обяснения по тема „разглобяване на същността”.
Съществуването като идея е съвкупност от точки намиращи се в различни състояния. Сред тях няма задължителни и постоянни елементи. Точките не са приятели и врагове. Основното в „пребиваването ни” е страхът от „изпадане”. Изпадане няма, защото веднъж/някога започнало движението то би трябвало да продължи до изчерпването му, което би могло да е  осъществена крайност( нищо)/смърт на началото( всичко)
Фиксирането ни се извършва спрямо осъзнаването ни.
Човечеството е осъзнато на физическо ниво/точка.
Всеки един човек „търси” начини/път да излезе от това ниво осъзнаване, свързващи го с понятията „ време”, „материя”, „духовност” „ тежест”, „щастие”, „ добро-лошо” и т.н.
„Животът ни” е огромна смесица от точки, на които всеки от нас придава качества.

тема „идеи”
пластелинов анимиран свят
1.малко само дърво/фиданка, около което играе дете ( прескача, прегръща , дърпа..)
2. дървото пораства бавно, преминавайки през изпитания ( бури, снегове...)
3. покрай голямото дърво минава човек, който дъвче откъснатите от него листа
4. минават други хора, които обелват кори от него за(  рисуване, топлене, лодки ..)
5. „съблеченото” дърво е съборено и нарязано
6. дървото е превърнато в  пълна цигарена кутия ( ствола- кутията, клони-цигарена хартия, листа-тютюн)
7. кутията е изпушена и захвърлена някъде с остатъци от фасове вътре
8. намерена от дете, което прави с/от нея всичко( рисува, вае, посажда.. )