Войната: „Иди и смотри“*

Хронология на (не)видимия хоризонт:  .. - 13 700 000 000= … = - 4 600 000 000= … = Н20= .. = -1= … = 1 = 2= 3=…  101=… = 2016=… = 7 300 000 000= …= 13 700 000 000…

Всяка точка съдържа потенциала от време-пространството. Всеки Взрив е Капката и Капката е Море и Всяко Море е Морето и Морето е Взрива.

След колкото е нужно, населението на Земята ще достигне бройката, която ще съвпадне като цифра с годините до Големия взрив. Какво ще се случи ли? Вероятно каквото се случи и вчера, онзи ден и през 2012- нищо особено. Смъртта. Раждането. Животът.

В този момент, някъде в Космоса, избухва огромна свръхнова и десетки звезди, и стотици планети ще посрещнат своята участ. Дали има Космическа тъга? Има Космическа тъга...

Щом е война, въпросът е един и същ: "Колко истини ще погребе (побере), всеки връх лъжа?"

Ако проблемът бе в/до културните и религиозни различия, то „ Голямото момче“ (Западът) и „Малкото братче“ (Близкият изток) щяха да се поступат на няколко пъти както правят всички „добри и лоши“ деца и щяха да заровят томахавката в по-тихи игри, но уви- не е. Проблемът е в желанията за израстване („порастването над себе си“) на цивилизацията, която в противовес на своите страхове трупа не знанията, а разслоение и пропасти. Глобализация като „люлка“ има, но глобализация на съзнанието липсва. Щом „двете разумни, различно изпълни форми достигнат свързване“, за природата  е съвсем естествено да поиска да ги изравни (нейните наши закони), но „разумната пълнота никога не се отказва от превъзходството си“, а „разумната непълнота винаги иска моментно да надмогне потенциала на развитието си“. Защото Христос и Мохамед биха пили заедно чай и биха говорили, и биха се чули. И някъде, в безбройните пространства, те пият чая, приготвен им от Буда.

А как воюват децата? Денем. Честно. На светло. С оръжията, които убиват и нашите страхове. Нощта замита само техните бойни полета.

Ето една старо-финска поговорка, която би гласяла. "Свързани с два арабски жребеца (Ат-енд-Ат), страховете се приемат най-добре!", което си е чисто- висока проба глупост. Като впрочем и всяка война и всеки конфликт погледнат след оздравяването. Или погледнато отвъд моментите на моментния хоризонт.

*“Иди и виж“- войната през очите на детето