събота, 9 април 2016 г.

Генеаграфия 1975


Тази т.нар. генеаграфия* е за поколение 1975, моето поколение. Децата, направили първите си крачки в началото на последната четвърт на миналия век. Изградили своето Аз с неговите ценности – изконни и преходни, действителни и химерни, възкресяващи и разрушаващи. Пристъпили устремени към съзидание в новото хилядолетие. На 25. Нашето време. Неговите хора.
Годината не е темелополагащото. Хората сме задаващото, насищащото. Пулсиращи умове и сърца. Думи, чувства и действия. Неспокойност, задъханост, устременост. Магията, променяща реалността.
Разказът е от всички случващи се. За всички случващи се.
За нас, които разширяваме границите в буквален и преносен смисъл, вътрешните и външните, видимите и невидимите. Звездопътешественици, сънуващи осъзнателност. Да прогледнем и прочуем. Да виждаме и чуваме всичкото. По-хубаво. По-чисто. Без страх. Без скепсис.
За нас, които имаме все по-малка нужда от все по-заробващите ни цивилизационни дарове – храни с дълги етикети, купища вещи, задушаващи дома, гемеота, сурогати, псевдочувства, псевдосъщности, псевдореалии, унифицирани еталони и мечти.
Искаме цивилизация на естествения разум. Имаме все по-жизнена потребност от светлина, въздух и вода.
Облечени сме в търсения. Имаме собствени истини. Горим в човешки желания. Споделяме естеството на природата. Радваме се на откровенията. Ние не сме само хипари, фанатици, философи, протестиращи, скитници, пънкари, утописти, терористи, будисти, проповедници, наркозависими, неолиберали, идеолози, антиглобалисти. Ние сме всичко. Реалността, която си подаряваме всеки ден с усмивка.
Ние сме тези, които виждаме и чуваме, които искаме и можем. Които сме били. Които ще бъдем.
Родени сме тук. Случваме се сега. Сами проектираме бъдещето си. Нашето. На нашите деца.
Възможно ли е да се спре вълна?
Да се впримчи вятър?
Или заключи светлина?
Ние сме това. Съзнателен поток на времето. Мислеща вселена на дните.
1975 е дървото.
1975 е потокът.
1975 е отражението.
1975 е нашето, моето усещане и разбиране за живота. Картини, реалности, измислици, преливане, наслагване, емоции, съдби, безвремие, кръговрат. Преминали през нас, през мен. Събирано, събрано, изказано, разказано. Трошичка по трошичка реалност. Без да съм писател, опитах и разказах. Без да съм художник, опитах и нарисувах.
Корените са началото. Всички сме дървото. Ствол, клони, листа, плодове. Подвластни сме на ветрове. Пречупваме се от бури, ако сме сами. Растем въпреки тях, ако се докосваме. Къпем се в топлите и студените дъждове. Радваме се на цветовете на дъгата. Следим формите на облаците. Есента окапваме. Пролетта отново ни ражда.
Истината е навсякъде. Всички сме огледала. Оглежда се в нас. Отразяваме светлина. Зареждаме се от нея. Поглъщаме чужда тъмнина. Вглеждаме се в другите. Виждаме себе си. Тъга и радост. Обич и самота. Чупим се. Живеем като парченца. Слагаме маски. Потъваме вдън земя. Огледалото е винаги. Усмихнато, тъжно. Никога лъжа.
Животът е движение. Всички сме вода. Извори, потоци, водопади. Протичаме по своите пътища. Сливаме се и се разделяме. Копнеем за морето, океана. Отпиваме. Понякога ни изпиват. Замърсяваме се, замърсяват ни, замърсяваме. Преживяваме всяка суша. Валим. Плачем.
Винаги искаме да продължим. И ще продължим.
* от гръцки: γενεα – поколение, и γράφω – пиша
М. А / Г. К

Няма коментари:

Публикуване на коментар