мусака

Сън

Встрани от Живота, и по-далеч от Смъртта, Сънят забави ход. "Никой не бърза за там, където няма Нищо". Пустотата бе добър учител, но Сънят винаги (до края) щеше да изпитва онова, което Хората наричаха съмнение и винаги щеше да преравя спомени, припознавайки ги за своите.

Капките дъжд

Дъждът е музикален инструмент, разпиляна кана студен чай, оркестър и посредствен танцьор (в едно тяло).
И когато по-късно през нощта, всички канали- първи, втори, пети.., скритите- прозорците в къщата са телевизионни- излъчват кратката буря, вероятно ще допълним онова за капките с  думите: "Не се разбирам с вашата поезия."
Но бурята отмина. Дъждът не струва повече от хилядите локви жаби.
Локвите отчаяния/локвите мечти. Разклащащи отраженията на мълчаливи звезди с практичен ум.

Очовечаване

Времето избра най-топлите цветове. Облечено в тях, с разпуснати коси, времето излезе извън и приматът, която се влюби в него/в нея/в себе си, всъщност стана първия човек.

Приказно-езикова Америка

Веднъж-отдавана, в армията на САЩ, един подир друг се записали: евроамериканец (зелена карта), афроамериканец (политическа коректност), азиоамериканец (неуспял компютърджия) и латиноамериканец (пропълзял по тунела). Още на първия ден от тяхното обучение, сержантът най-нормално и повече от естествено започнал да вика на всеки от тях: "Ей, жълтур, по-бързо, още по-бързо!"; "Червендалестият, няма да чакам да смъкваш 50-те паунда точно днес!; "Белчо, мускулите за колежа ли ги пазим?!"; "Черният, или плувай, или се дави, все ми тая е за камъни като теб!"
Вечер, сержант ДжонТомахок, който бил един съвсем обикновен, кротък и горд американец (нейтивамерикан), приспивал с последното немско издание на Библията, или с приказките на Шарл Перо и Андерсън своите пет деца. Съпругата филипинка (чудесни португалски и креолски корени), работела нощем в кол-центъра и спокойно обслужвала клиенти с френски без капчица помен за акцент.