Мо и Бог

 

Мо излезе на терасата и протегна двете малки ръчички силно напред за проверка. Тя никога не се доверяваше само на очите, или на едната си ръка. Друго си е лявата да потвърди и допълни споделеното от дясната! А момиченцето вече се учеше да пише и с двете си ръце- за по-сигурно, което смущаваше и объркваше милата госпожица в училището. „Няма я мокротата, ура-а-а! Нюречета, слушайте ме с особено внимание- знаете,че не обичам да повтарям! Дъждът си тръгна и аз отивам на площадката. Вие оставате тук, самички!! Нещо неясно?“ Трите безстрашни патета- синьото, жълтото и червеното, това и чакаха. Те тръгнаха по парапета, поклащайки се напред-назад- 8 пъти по цялата дължина. Мо направи с двете си ръце мощен бинокъл-  в същата 8, но полегнала- и очичките й скочиха в близката тераса, изкатериха перваза и.., както се предполагаше. Пердето висеше дръпнато до средата на релсата- техният пореден, най-таен уговорченски знак. Децата се срещнаха на люлките. Момченцето, което дойде първо, забърса с хавлията задигната от панера с прането двойната дървена седалка. „Благодаря ти, Майки. Мисля, че знам, защо не можеш да говориш. Баба казва, че Бог чува и разбира всичко, но нали е ужасно мъдър и  никога не дума право на хората. Затова, виж Майки, ти и да не щеш, вече ще си моя личен Бог.“ Зеленоокото малко божество, което бе на годините на момиченцето, но бе по-дребно, се притесни, изчерви се и опита да прикрие своето първо странно усещане в мократа кърпа. Нахаканата Мо обаче хвана ръцете му, дръпна ги леко надолу и двете деца разлюляха и заскърцаха люлката толкова шумно, че позаспалите капки набързо се раздвижиха, сляха се като поточета по улеите помежду напуканата боя и се вляха в най-малкото от дребцънките езерца на площадката. Точно след половин час игри и локвошляпане, Мо и Майки и щастливите им сенки- оМ и икйаМ, изтичаха до колата на леля Краска. Майката на момченцето ги откара до приюта за кучета, който ги посрещаше за пореден път. Децата постлаха шареното килимче пред една от клетките, бутнаха встрани сандалките си и седнаха по турски. Мо разгърна на отбелязаната с конец 32 страница от най-любимата си книжка- „Пипи Дългите чорапки“ и започна да чете на глас. Кучетата и кученцетата до едно слушаха, сякаш в захлас. Майки също не смееше да шавне.