дракони и феи

снимка

точици точици то
чици точици точи
ци точици точици
точици точици то
чици точици точи
ци точици точици
точици точици то



вдъхновение

да добавиш себе си към винсент
да доливаш реката с чаша вода
да рисуваш другия цвят на дъгата
да си светлина в нечий слънчев ден
да измислиш своята дума за обич

в найлоновата чанта

вътре нося доброто от себе си
шепата дребни след краткия стих
раздавам без думи

за безръкия с кантарчето
претеглил душата ми евтино
пускам и в бабешката суха ръка
с очи молещи виното, хляба
до лудия с акордеона присядам
как песента да пропусна?
на четириногите скитници
солетите в дъжд са от мен

земята поиска последната
ези- оставаме двамата, тура- та
тръгвам с нощта
"пльок", пръски
монетата пада в калта
по водата, всичко се стече
в канала



вълни

лодката потъва
лодката изплува

сън, любов, сън, любов

всичко е любов
всичко е сън

Когато спиш
си по-красива от сънищата
в които те сънувам
Събуди ме в твоя сън
Обичам те будна



 н2о

обич поддържа пламъка
на взривени след нас
две чисти сълзи

дракони и феи

повярвах в дракона, защото замъкът лумна
но чух и друга история- феята драснала клечка
било и самотно в нощта

реката тече
река тича нагоре
река тъче върховете
с които обличам
празните дни
които по детски
търчат



скрабъл без думи

ножица
хартия
философски камък