събота, 6 септември 2014 г.

американска трагедия, или френска комедия


Котаракът с важното име Стивън Едуин II, живял до петата си година като аристократ из просторното имение Шлаѝцхер в покрайнините на Малъкградец, щата Мейн, скокна в пикапа на Джим Фитцпатрик, смотан пощальон, приютил в бунгалото и около него общия облак от миризмите на над петдесет бездомни котки; Стиви не можеше да пропусне уникалния шанс да ступа поне трима по-бедни събратя- накрая го спаси единствено бягството със следващия "стоп", този до Голямото езеро, където още с пристигането им, въпреки наднорменото тегло, набързо изкатери едно от въжетата и се спотаи до мрачно кълбо на борда на контейрнеровоза "Покахонтас", с капитан Фридрих Свенсон, плаващ чак до Марсилия, щата Европа. Ст. Ед. изкара гордо двете ужасяващи бури на лапи, а на пристана, повече от гладен- въпреки няколкото мишки и задигнатото- примря на задната седалка на малкото "Рено" (забравен отворен прозорец) на г- ца Шапюиза, която го и надуши в покраѝнините на столицата при поставяне на огромните диоптри за късогледство. Пенсионираната учителка по английски, мразеща и котки, и кучета, и папагали след забавния в очите на другите деца инцидент в детската, спомен плуващ добре и до днес като затапена бутилка с листче в съзнанието и, побърза да набере избродирания в шрифт "Ариал" номер на каишката. Стан Шлаѝцхер сънено изръмжа- попита дали се звъни от Париж, щата Тексас, или е поредната грешка на индийските колцентрове, но след като много добрият британски акцент изясни: " В истинският Париж сме!!", той успя само да досмотулеви запазеното от войната в джунглата, при онези "специални мисии"- "Мерси, мадам".
Всъщност, освен старият зеленоок сухар, никой друг роднина от петдесет и шест-членният клан не бе напускал пределите на свещената и неприкосновена земя на незначителния Мейн. Шлаѝцхер не долюбваха приключенията.
Стивън Едуин II възвърнаха в Америка с частен полет в самолет пилотиран от някой си Алекзандър Кинг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар