гуру

"Аз"-ът е вечното коледно дръвче. Извисено над дните, егото тръпне за украса, изисква присъствие, "раздава" чуждите подаръци. Но всеки сред нас е и нещо повече, нещото наистина специално и безценно. Хората сме капки от извора, частици в съзнателния поток на човешкия разум приветстващ деня и нощта, живота и сънищата.."
Огромната зала бе отворила за първи път от години насам- мирис на застояло и мухъл, незасъхнали спирали от бързи парцали по маси, столове и прозорци и боя сменяща, може би за последно, своя цвят го доказваше- хората сливаха пространство и време по други начини. Китайските работници обаче слушаха с интерес "живият пророк" в единствения си почивен ден. Част от тях свободно пушеха трева, а атомните вентилатори мързеливо вършеха работата си. Питър бе раздразнен. Наричаха го "Стивън Хокинг на хуманизма", но приликата със загасналото светило в областта на физиката за него започваше и приключваше с парализата- собственият му разум бе оцелял в тоалетната при самолетната катастрофа. Гуруто мразеше тялото си повече от учения, с който се познаваха приживе. Обсъдиха всичкото. Пренасян като камък, той ненавиждаше обиколките, хората му бяха противни в цялата си крехкост и невъзможността сам да сложи край, а не страха, го възпираше от смъртта проповядвана от самия него като „забраненият сектор от колелото на живота“.

Питър Теодосиев отвори скритите в дупки змийски очи, погледна към блестящата тъмна материя от призраци, премести микрофона и продължи. "Като основи на пирамидата и устоите на силата, вие сте и винаги ще бъдете съзидателната стъпка за човешката цивилизация, която е отвъд предела на мечтите".
Те говореха и разбираха мандарин, истините и лъжите също. Накрая имаше ръкопляскания, както в старото време.

                                         снимка: Илиян Драганов

Начало на формуляра