В един от тунелите на Форт Пикенс, биващ крайната точка за остров Санта Роса, Пенсакола, Флорида, имах мистично преживяване- сблъсък с прочутия вожд Джеронимо; бях запомнил снимката му от учебника по история за седми клас. Мотаех се, другите бяха навън, някой ме потупа по рамото и аз, в уплашен пирует, забих очи с един твърд, но оказа се, и доста мил поглед. Вождът посочи многозначително фенерчето, след което запали свещ и ме поведе по таен тунел. Двамата скоро се озовахме до надписа: "1989-11-10" издълбан на английски най-вероятно с кавалерийски нож в една от тухлите от стената, след което проехтя познатото на всички- "Джеронимо-о-о" и водачът ми се изпари. Лутах се повече от час преди да намеря изхода. Направих доста снимки, но както често се получава при подобни случаи и случки, само последната се оказа читава.
Споделих веднага за срещата, но сигурно се досещате, че не ми повярваха. Следобеда вече лежахме на спокойния плаж с убийствено белия и фин пясък, а на метри от нас стадо делфини играеха и флиртуваха по между тях си. Вечерта събирах дърва за палатковия огън, когато един броненосец изскочи от нищото и опита да ме прегази. Така за кратко време бях стресиран на два пъти и то близо до рая. Пуснах дървата, за да си плюя в пазвата естествено- от баба си знам, че помага.
Споделих веднага за срещата, но сигурно се досещате, че не ми повярваха. Следобеда вече лежахме на спокойния плаж с убийствено белия и фин пясък, а на метри от нас стадо делфини играеха и флиртуваха по между тях си. Вечерта събирах дърва за палатковия огън, когато един броненосец изскочи от нищото и опита да ме прегази. Така за кратко време бях стресиран на два пъти и то близо до рая. Пуснах дървата, за да си плюя в пазвата естествено- от баба си знам, че помага.
Няма коментари:
Публикуване на коментар