оранжево

  Веднъж, големите оранжеви тикви попитали малкото семенце, какво иска да стане когато порасте. Семенцето, което се препичало доволно в долчинка от кучешка лапа, ги смаяло с отговора си:

 -  Многоуважаеми тикви, когато израстна ще бъда книга.

Тиквите, били добре възпитани, но в случая не издържали и избухнали в смях. Една от тях толкова се смяла, че се пукнала. Част от нея  била изпечена , от друга направили тиквеник и понеже била огромна, останалото изяли прасетата. Уплашени, другите тикви бързо се смълчали и  веднага забравили за странното желание на семенцето. Изведнъж природата се смилила над тях и завалял дъжд, който отмил прахоляка и страховете им. Вода изпълнила всички плитки дупки. Тиквеното семенце кротко спяло и сънувало как расте и пораства като голямо дърво. Когато се пробудило, в клоните му пеели птички, около него се ширела поляна пълна с цветя, а от тиквите нямало и следа.

   Дървото помолило учтиво една непозната птица да го клъвне, за да се убеди, че не сънува. Сойката го погледнала учудено и възмутено отговорила:

  - Отваряш си устата след толкова време мълчание и първото нещо, за което ме молиш е да те клъвна. Нямаш ли срама, та ти си на повече от сто години!?

   След тези думи, сойката и семейството и отлетели. Около дървото се появили деца, които се гонели, криели се и се забавлявали с други игри през целия ден. На смрачаване едно от момчетата се плеснало по челото:

   - Забравих да ви поканя. Нашите казаха, че ще пекат тиква. Бързо към вкъщи, докато лакомите ми сестри на са я изяли цялата.

     Децата хукнали, но забравили до старото дърво една книга. Не след дълго минала лисицата, видяла книгата, огледала се и бързо я грабнала. После се скрила в корените на дървото, където била хралупата и.

    Дървото уморено от чудния ден заспало и засънувало как вали сняг и как бавно, бавно изгаря в огъня на камината. Когато се пробудило, огънят пращял с пълна сила, в стаята миришело на печена тиква, а бабата затваряла страниците му.

   - Бабо, бабо, а какъв ще стана когато порасна?

   - Ще станеш какъвто поискаш моето момче, точно като семенцето от книгата с приказки, която ти прочетох. А сега ще похапнеш ли вкусна печена тиква, или да нахраним с нея малките прасета навън?