парфе за пацифисти

  В земята на демокрацията, където справедливо управлява „шут-ът”, огледалото на лалата е непонятно и справедливите луди думи- невъзможност. Спектакъл на мим в страна на слепци би имал по-голям успех. Това показва проучване на извънземните, наблюдаващи отгоре, несмеейки все още да влязат в контакт с Него.Триизмерността, която те заснемат и транслират, пресъздавам буквално.

    Послушници- истински наместници на вярата, обслужват едновременно и нуждите на хората за смирение, и потребностите на същите от извисяване. Културата и духовността са думи в ниско вибрационно ниво, а изповядващите ги често се намират в поза – „удобната прислужница”. Постоянно бликащият, единствен извор на мъдрост (глупост) се стоварва със силата на страхопочитаемост и присъдено нещо върху чакащи го в транс кафи и молещи се за благодата муу молци, давайки начало на реката на живота. В тази утопична  картина, излъчваща се по един лесно достъпен канал на космическата комична телевизия( КуКуТу), от небето винаги вали „истината и само истината” върху земя, която ражда единствите прогрес и просперитет във Вселената. „ Амин. Нека Космос да Ви е на помощ” са финалните надписи на шоуто.

    Древните книги говорят, че именно тук се случило Началото, а началото била музиката. Дофтасал тогава Орфея и я подхванал. След туй на гости на траките, които се кордисали по тези земи, се изреждали русоляви, ездачи, християни, бабаити, хаярсъзи, тевтонци, франкомани, братушки, че и истински индийски американци. Всички хапвали, пийвали, потаковали и онаковали. Харесвало им, ама как да не им ареса !?  Повечето останали. Каращисало се цялото, омесвали се парчетата в казана за гъста и вкусна лютеница за мазане на хубавата като порязаник почва. Случвалото се било добро и лошо. Станалото- бивало. Обаче отнейде, при това наскоро, по тез места се пръкнал „шут-ът”.

   Казват, оно е митологично животно, живородено от страх, в мерзост, по малка нужда и с простотия. Като всяка друга гадинка, първом пролазило в удобна среда-медийната в случая, дето го дундуркали с истинска манипулативна любов и възпитавали в строг култ по безсмъртие. Подчинявайки еволюцията за нуждите си, „шут-ът” пораствал ( в полюционните сънища и реално), добавяйки към първоначалните: „кофа за картофи” „маркуч”, „каратека”; „тенис ракета”; „бухалка”; „ генералски пагон”; и допълнително-задължителните : „ ножичка”;  „вграден преводач”; „увлажнител за лъжи”; „застопорен правомер”; „ръка на багер”; „сто метра синджир на парчета”; „крила на орел” ( трансформърса е безкраен), самопревръщайски се от блестящо многофункционално тяло-ножче в многорък Шива. Пардон, Буда. Или Тангра. Все в гъз. Ама за него, задника, подир малко. Многобройните аватари  на „шут-ът” в един и същ момент се появявали на екран, под земята, в детската градина, играели футбол, управлявали влак, правораздавали и шамарасовали. А Истинският пиел кафе с бог. Което се случвало където Оно пожелавало (сънувало).

  Герой-педераст, обикновен атакуващ гей, арахангел от Европа, жълта очилата дева, банда синьо-червени мартенички, ексгенерали, нашльокани братеци и други знайни и незнайни момичета и момчета, де на ужким, не на истина се опитвали да размътят благото блатце на „ шут-ът”, но той с лекота превключвал канала на моментите. Най- често в режим „ сладкодумно удобство”, по- рядко и в „меркантилна заплашителна строгост” . Мераклиите се ослушвали и вольо-невольо ставали  гастрольори в уникалното и постоянно представение на цирк  "Солей”- „ Пасти за народа” .

   Кое народъ не обича пасти, мммм??!. Тъпчело, тъпеело и дебилеело дупето, радвайки се на своята глава. Забравих да уточня, че „шут-ът” е избраната именно от гъза на организма  „палети с буркани лютеница”. глава  в тази приказка. Главата дала фаца на гъза. Оказало се, че да си гъз на „шут-ът” хич не лошо, дори достойно. „Достойните задници, шут ги не лови”, вежливо намигвала историята, а сам народът услужливо припявал „Хубаво дупе, добра ний главата”. „Най- голямо оро ще се вийе под таз мантра”, наредила чужда пророчица. Народът, ескюзми „дупарата”, след 364 дни добро похапване, обичал  да кенза обилно. Правил го навсякъде където можел, а тази година получил и обичайната промоция- допълнителен ден за аки. Веднъж в годината се случвал  „денят” нарочен и посочен от послушниците на „ шут-ът” за таковане на изтакованото. През другото време истината винаги ухаела на пролет.

   Хорът на народа, извън химните, тайно мечтаел( сол ла си мечтае),  един прелестен ден, някое малко, невзрачно дупе да порастей до необходимото, та да се превърне като какавида в пеперуда- от задник в „шут-ът” и въздигне в нова обична кратуна.

  Та после да нарита всички, па и времето, както оно си знае и пее :)