котките

   Две котки, едната рижа, а другата на шарки във всеки възможен котешки цвят, лежат върху ламаринения покрив, под сянката на близкото дърво. Наблюдавам ги измежду щорите. Мръхтунят неглиже, нахранени от нашите, или от някой съсед. Отпивам глътка изворна вода от стъклената чаша на баща ми за бира. Поглеждат насам. Винаги са готови за още и още храна.

   Сетих се за Виктория. Нашето чернобяло коте. Живееше в апартамента. Веднъж и тя попадна на същия покрив, подлъгана с любовен зов. Вики, нямаше кой знае какъв опит с мъжкарите. Предишен завърши с кръвотеч. Майка ми бе изподрана от неосъществилия се кавалер на  "недостижимата под дивана”, защото...защото аз  дразнех допълнително голямият черен котарак, любимецът на роднините от шестия етаж, които пък бяха заети с организацията по сватбеното тържество на братовчед ми. Затова този скок и то от отворено крило в средата на прозореца ( нашият остъклен балкон е вляво от покрива), си бе истински подвиг. Когато чухме уплашено мяукане, изобщо не повярвахме, кого виждат очите ни да ревтуни отвън. Чичо ми се приближи към нея, спомням си как слезе от терасата на срещуположния блок, но кифлата се скри под ламарината. Сякаш избирайки свободата. Тя така и не показа резултат от нощните случки. На следващия ден, от мазата, извадихме прът. Като тези,  дето брулят орехи, или на които се нижа суджуци за съхнене. Дълъг си беше, но плосък. Сварихме няколко рибки, понамазахме пръта с бульона, а тях ги послахме като примамка. Сопата поставихме между кухненския прозорец и ламарината. Не мина много време и Вики спокойно се разхождаше по масата, на която инак и бе забранено да припарва.

   

    На една друга тераса, Мойра сънуваше нещо странно. В предишния си живот тя беще пингвин, но едва ли си спомняше този факт. Мойра,  все още носеше онзи великолепен фрак, макар и леко допълнени от природата с бели, огърлица и ръкавици за лапите. В съня си, тя се плъзгаше по леда и се гмуркаше в дълбоките води, за да похапне риба. Изведнъж се пробуди и веднага и се прищя да прескочи двата метра до перваза на прозореца. Подхлъзна се при приземяване и полетя в дълбочината на шестия етаж. Вече на земята измяука, но по- скоро от раздразнение. За десетина дни попадна в котешка медитация. Пийваше единствено малко от оставената и вода. На единайстият прецени, че това да си сфинкс за винаги е голяма скука и измърка за храна. После веднага се настани върху гърдите на един от хората, с които споделяше дома. Той пък взема дистанционното и доволно превключи канала.

   

   Заваля и котките изчезнаха. По- скоро заръмя,  лек пролетен дъжд, който бързо се превърна на барабанене. Когато вали, картината се променя. Образите отстъпват мястото си на звуците. Обърнах празната чаша, за да съхне.

I I.

  По обяд, в неделята, съм отново в кухнята. Не сядам на масата. Чопвам по малко от традиционната баницата, този път приготвена  с лопуш  освен сирене и пия кола направо от двулитрова бутилка, прав. Щорите са разтворени. Листата на дървото трептят , синхронизирани от вятъра. Двете котки са там. Едната лежи, а другата се разхожда важно.