два часа

                                                         

   Майсторът привърши последната маргарита за вечерта. Повика с поглед бармана. Обичаше коктейли, но не и сладките. Живееше във вътрешността. Пиеше по морето.

   - Какво да бъде днес?

    Мъжът дойде в началото на лятото и си поръча маргарита. „Готова е майсторе.” Барманът се справяше перфектно с работата. Еднакво добре разбираше от напитки и от хора. Почти мълчаливите им срещи в бара зачестиха. Майсторът търсеше емоция. Барманът изпълняваше желанията му. Естествено- срещу заплащане.

   Сега се усещаше колебание.

   Предишната вечер, мъжът бе поканен като единствен зрител при игра на покер. Губещият играта, се опита да извади неприемлива карта, която се наложи да използва. Самоуби се пред очите му. Размина се с патрулката по крайбрежната. Духаше силно и полицейската сирена се вля в прибоя. Мразеше усложненията. Заспа спокоен.

   - Още една маргарита. И едно за червенокосата срещу мен.

   Забеляза я преди час. Тогава не беше сама. Между дима и обърнатите чаши се виждаше, че компанията я забавлява. Но само до толкова. Липсваше интимност на диалога. Искрите, случайните допири и постепенното скъсяване на разстоянието отсъстваха.

   На майстора бяха необходими не повече от пет минути, за да се ориентира в ситуацията, преди да изгуби интерес.

   Допивайки маргаритата, той въртеше умело цигарена кутия в единия ъгъл. Някой я бе забравил на бара пълна.

    - Ще ме почерпите ли една?

    - Цигара ли? Заповядайте, но нямам огънче.

    - Благодаря. Сам сте, нали?

    Момичето не дочака отговора. Леко докосна  рамото му, докато приемаше предложената цигара. Обърна се и тръгна, прибирайки я в малката чанта. Късата лятна рокля ясно подчертаваше формите и.

    Червенокосата ги гледаше. Присвила устни, с глава подпряна на лактите положени върху бара, тя изучаваше внимателно лицето и движенията му.

     Върна се на своето място. Бе видяла жената срещу мъжа, който и хареса. Усети някаква заплаха, може би цвета на косата я притесняваше. Но нищо повече. Прецени я като пасивна опасност.

     Барманът приготви нова маргарита. Червенокосата се усмихваше, гледайки към сцената.

     Въпреки късния час, посетители в заведението не липсваха. Музикантите подхванаха поредния шлагер. Тромпетист, китарист и барабанист оформяха трио, което силно се влияеше от настроенията при избора на песен.

     Мъжът разбърка коктейла. Не попита от кого е. Не беше толкова важно. Допадаха му ритъма на барабаните и скритите извивки на момичето, което не пушеше цигари. Близо до морето, той използваше времето, за да чувства в детайли всеки един момент.

    Червенокосата покани на танц младежа, който смело я зяпаше. Танцуваха боси. Обувките ми останаха една върху друга под бара. Привличаха погледи. Наслаждаваха се открито от близостта на танца.

    - Искаш ли да танцуваме?

    - Благодаря ти, но съм доста  зле с латино стъпките.

    - Ще почакаме тогава нещо друго.

    - Става. Настанявай се. Какво пиеш ?

    Триото дораздвижи тълпата. Момичето подскочи диво и се включи в суинга. Мъжът я последва уверено. Мятането на ръце и крака редуваха с взаимни завъртания.

     Червенокосата прошушна нещо на младежа и двамата хванати за ръце излязоха от полезрението на бармана, в посока една от вратите.

      Мъжът и момичето се целунаха. Върнаха се на бара. Събраха страстно устните отново. Той прокара ръка между бедрата и. Усети възбудата и.

      - Не ми каза какво ще пиеш?

      - Искам да изпия теб.

      - Много си самоуверена, хлапе. Видях, че на масата ти имаше уиски. От същото ли?

      - Ще си поръчам сама. Не съм малка.

      Момичето се опита да отвори пролука към него. Майсторът хвана леко ръката и и я премести върху коляното си.

      Червенокосата седеше сама на масата зад тях. Все още боса, с крака върху меката мебел, тя си играеше с мобилния телефон. Отпи глътка фреш- микс от лимон и портокал.

      Телефонът на мъжа вибрира. Прочете съобщението. Целуна момичето. Повика с усмивка бармана. Плати сметката. Стана и тръгна към една от вратите.

      Момичето извади цигарата. Барманът постави запалка.