неделя, 22 април 2012 г.

камъка


Казана дума, хвърлен камък”
(често употребявано уравнение)


   Кои са повече- думите, или камъните? Всяка дума ли е свързана с по един камък? Навеждам се, вземам „състрадание” и го хвърлям към близък човек. Ако го уцеля, ще го заболи с болката на доброто. Камък е и една дума.
   Навеждам се и вземам произволен камък. Такъв, който да се побере в шепата ми. Отчасти объл, с ръбести елементи, в неправилна форма. Неопределен цвят, нюанси на сиво-кафявото. Минералогията би го означила стойностно, според параметрите, които изследва. Възможно ли е да съм попаднал на камък, стар поне колкото света? Или на паднала звезда? Не знам. Не ме вълнува особено. За мен „камък” и „време” са асиметрични величини. Времето лекува. Камъкът би излекувал времето.
   Студен е. Студени като него. Или е достатъчно топъл за състоянието си. Липса на мекота. На вкус- безизразен. Безшумен. Свити до невидимост навътре глава и крайници. Никакви признаци на живот. Родил се е мъртъв, живеещ мъртвешки сън. Какво сънува камъка ?
   Тежи си на мястото. В ръката ми. По- лек е от дланта на дете, което би ме ударило, за да привлече внимание. Дали бихме станали приятели, ако знаех как да го разсмея? Гъделичкам го. Милвам го. Не отговаря. Знам, че вибрира, диша и пътува по свой си начин. Превърналите се в камъни хора, никога не биха потърсили истински камък в живот си. Буда е станал камък.
    Хвърлям го. Пада. Не е птица. Няма да стане. Полетял тукисега. Останал там. Поставам го в джоба. Прибирам цяла вселена. Вселена попаднала в черна дупка, оформена от нашето несъзнаване. Чувствам го близък. Разказвам му за неща, които той не притежава. След ядрен взрив той вероятно би останал, аз по- скоро не.
   Иска да излезе.Усещам го. Камък, който може да ни върне изгубения свят. Ориентир в мъглата. Затварям очи. Той отваря своите. Търсим се в нощта на дните. Какво бих го попитал ли? „ Защо пътуваме толкова самотни в свят пълен с камъни?” Чувам отговор. „Под всеки камък се крие душа. Обичайте.”
  Потъвам в камъка. Той потъва в мен. Аз в него. Сърцето ни бие.

  - Успях ли?
  - Думите са ненужни.
  - Тогава как?
  - Живей.
  Намерил съм философския камък. Камък ме учи да бъда.
  Живея в град под камък.

1 коментар:

  1. Надминал си себе си :-). Или си се настигнал.... не знам. Но е много хубаво ! Иска ми се да го бях написала аз :-).

    ОтговорИзтриване