в очите на стъпките

в асансьора
между сърце и разум
допушвам поредна цигара

токът ненадейно спря..

**

горещият порив
укротен в мъглявината "ден"

изгубени стъпки
без(д)умие на сърца-звезди

**

в-същнос/ти

завиждам на Бог
нарисувал е всичкото-
Земя, тишина, Слънце и море

в неговите стъпки стъпвам
с малки крачки-минути-
четка да съм
дъх
детето-
нарисувах птичи полет
написах "обичта е"
плача на бебе
като вик на лъч изпях

по тихата воля на чаша вода
стичат се краищата нощ
капката се мушва
между лунност и предслънце
а сънят се прозява и заспива

завиждам на моя и твоя Бог
но защо?
защото не ти, Боже
нали аз съм животът!
аз съм човекът
който се ражда в дните ти
и умира с нощите твои

**

утрото е дребничък старец
винаги пръв на работа
старецът веднага заспива

**

от пъпната връв на хората-
родени и неродени
изработих въже на времето
 

развих въжето в дълбокото
оказа се късо
пуснах се
скочих
паднах в дъното на нещата
 

по-изправен от всякога
заставам пред себе си
потънал в твоите очи
  

**

очите на стъпките

не пазят сълзи
проблясъка носят
с тъгите омесен
на вървяните дни