подслушаници

/20-годишни, около "Мавриков“, пътя Ксилифор- Велико Търново/

Момичето слага бисквитка в устата на момчето, застава пред погледа му и го гледа в очите:
- Подпиши!
Момчето:
- Къде трябва да подпиша?
Момичето:
- Че ще ми дадеш душата си завинаги, нали?



/2-месечно, пейка в парка Детски кът, Горна Оряховица, с мама и татко/

Двумесечният юнак е изправен в полите (тъмносини дънки) на отеца и върти хаотично главичка- ляво-горе, дясно-встрани, долу-петък, заради нахално атакуваща го биба.
-  На тати момчету то, още малко. Айди още мънинко. Папай, папай, душице.
Таткото:
- Не го тъпчи де. На нищо не прилича твоето!
Майката:
- Ама тати какви ни приказва бе миличък? Гъди-гъди. Гъди-гъди. Виж се само, сякаш още утре си готов да му родиш братче, или сестриче..  



/Пенсионери, голям магазин от вървежна верига, пред щанд за плодове и зеленчуци/

Старецът побутва краставиците, после доматите, после пак краставиците и отново доматите, отваря вестника на магазина, слага очилата на очите си и започва да мърмори нещо.
- Гръцки са. И не са намалени!
Дядото:
- Защо да не си направим шопска салатка?
Бабата:
- Защото нямаш зъби. Затуй.