Жабчето Животко

Зеленото жабче Животко живее в близката гора, в хралупа-къщурка, при старото буково дърво. Ето я и малката й вратичка. Точно до земята. Звънка се с камбанката. В къщурката има удобно легло с лека възглавка и топла завивка за студените зимни месец,  когато гората и горските пътеки са затрупани с бял, пухкав сняг. А това пък са дървената маса с трите меки столчета направени от три огромни гъби. Столчето на Животко е с изрисувана буква „Ж“ на облегалката. Другите две столчета са за гостуващи мъничета.  Жабчето най-много обича момента когато някой дръпне връвчицата на камбанката и тя запее. Което означава домашно парти-и-и, игри,хапване и веселби! Живoтко винаги черпи приятелите си със свежи горски плодове и с домашните пити със сиренце. Чашите се пълнят от каната с най-вкусното мляко- дава му го кравата Вилияна. За десерт е бурканчето с приказно сладко от боровинки. Следват  танците. Всеки гост на Животко се изтъркулва от хралупата от сит по-сит, засмян и доволно-предоволен. Тръгнат ли си гостите, иде време жабчето да измие чинийките, чашките, виличките и малките лъжици.  Животко не се бави и муси, а с радост забърсва и прибира съдинките по местата им. Жабчето държи къщичката чиста и винаги, ама винаги, оправя и подрежда в своята стая.

Пролет е. Слънчевият Слънчо  грее и се усмихва на дървета и животни. Птичките пеят свободни и щастливи. Зеленото жабче Животко лакомо изяжда своята следобедна закуска. То бърза да излезе навън в хубавото време. Жабчето обува карираните си къси панталонки. След което облича шарената си блузка на пеперуди и босо хуква през отворената врата. Жабчето много обича игрите, но внимателно избира с кого да играе и каква ще е играта. И ето, насреща му вече е таралежът Тишомир:

- Здравей, Животко. Искаш ли да легнеш върху гърба ми? Така заедно с теб много тихо-тихинко ще се поразходим по пътеките.

- Здрасти, Тишо. Много бих искал, но се страхувам от бодличките на гърба ти, с които без да искаш можеш да ме убодеш. Затова, защо не поиграем на гоненица?

Хитрото жабче Животко е по-бързо от ежа Тишомир и печели надпреварата. Победеният Тишо се шмугва в шубрака. Задава се обаче и смокът Симеон.

- Здравей, Животко. Искаш ли да седнеш върху моята опашка? Така заедно ще попълзим през високите тревички.

- Здрасти, Мони. Много бих искал, но се страхувам, защото неволно можеш да ме глътнеш като забравената на пода играчка. Затова, хайде да поиграем на подскоци?

Умното жабче Животко е пръв и в тази игра, защото змийчето Симеон изобщо не може да подскача. Мони се плъзва умислен в сенките. Сега долита щъркелът Емилян.

- Здравей, Животко. Искаш ли да качиш и да се хванеш за моите пера? Така ще полетим заедно над дърветата и ще сме близо до облаците.

- Здрасти, Емо. Много бих искал, но ти имаш голям и остър клюн и се страхувам да не ме клъвнеш с него. Затова, хайде да видим, кой ще набере по-голям букет пролетни цветя?

Щъркът Емил трудно къса цветя със своя клюн и жабчето Животко печели с лекота и третата приятелска надпревара. Емо хвръква сам към облаците. Но в този миг се появява черно-бялата зайка- кака Краска.

- Здравей, Животко. Искаш ли да си играеш с мен на надбягване и на подскоци?

- Здрасти, Краске. Добре, нека си играем, но да знаеш, ти си момиче и аз много лесно ще те надбягам и надскачам!

Не щеш ли обаче, черно-бялата зайка се оказа по-бърза от жабчето Животко. Краска пресича първа финалната линия между двата бора. Зайката скача и по-далече, и по-високо. Затова при подскоците отново тя е победителят. Засрамено след загубите си от зайката, от едно момиче, горделивото малко жабче Животко сяда в тревата и започва да плаче. То лее сълзи като бебе попова лъжичка. Но  черно-бялата Краска е добра зайка, прегръща жабчето и благородно го утешава. Животко връща усмивката си, взема букета с цветя и го подава на Краска. Зайката е щастлива. Тя благодари за подаръка и гушва жабчето Животко.

Сенките се приближават една към друга. Нощта се спуска над гората и всички наши, малки и големи герои се приготвят за сън. Слънчо се прозява с облаче пред устните. Скоро ще заспи. Птичките се прибират в гнездата при своите малки. Уморено от лудории и игри, зеленото жабче Животко мие своите зъбки преди лягане. Жабчето знае, че легълцето го чака с чудните си сънища и бързо, в скок-подскок, се мята в него. Квак- квак.  До нови срещи!