рептил

Кметът на наше село е рептил. При това съвсем истински- тъмнозелен, опашка, нацъклени зъркели. Не като ония менти по вестниците и от филмите. Чинията му се стовари до запорираната църква преди две лета; сега я държим под ключ в хамбара на кооперация „Марсианско единство“. Посрещнахме го както подобава. Хляб и сол, плюс пражени тиквичики подлютени със счукан чесън и кисело мляко. ХаресАха му. Реши да остане. Скри опашката. Май затри кмета, трябва и да го е изял, защото труп така или иначе не видяхме (чудесна идея, не бе добър чиляк кметът- айдук, айдук и половина). Рептилът тури каскета, курдиса се в кметската „Икеа“ и нещата в село лека-полека потръгнаха. От са-мо-се-бе си дет се вика. Младите почнаха да прииждат начестичко, животните се удвоиха, земята и тя стана по-земна. Дивите животни се завърнаха, защото липсваха нощните стрелби и гонките на „старият“. Рептилът, викаме му Никодим, не си пада по моми, така че и те мирясаха накрая. Само за яйца пита и то по множко. Но кокошки и патки бол, така че и Никодим е щастлив