ужасно малко философия и някаква нефизика

- Моля, нарисувай ми квадрат с пет ъгъла- усмихна се Малкият приц.
- Не е възможно, не бих могъл…Обачее, знаеш ли, хайде да пробваме нещо..- и мъжът постави листа пред себе си и подхвана молива..

В подножието на Великата планина, един ужасно мил черно-бял кон кротко пасял трева, а забързаните хора, със своите тежки раници практичост, го подминавали в приказките си за времето, екологията, правилното хранене, бежанците и т.н..
- Здравейте- конят надигнал главата с големите очи- Аз съм Фуций, приятно ми е.
Двама-трима от по-плахите туристи веднагически се строполили, другите замязали на великденски зайчета в заден двор- в случая тучната поляна и само водачът- в портфейла, помежду снимките на Йети от Тибет и сватбената, пазел четирилистна детелина, а лани бил гонен от мечка (меченце) из боровинките..,- та бързо, бързо се съфирясал:
- Хей, кон, и колко още има до ейй там?!- посочил върха с пръст брадатият.
- С мен, или без мен?- намигнал конят.
- С теб, без теб!? Каква ли ще е разликата, конче?- мъжът извадил цигара и нервно запалил. Не бил пушил от месеци.
- С мен, приблизително три часа. Без мен пак толкоз- три часа. Но без мен- отвърнал кон Фуций и се изплезил на две от децата в групата. 
Децата смъкнали раниците, откъснали няколко стръка, доближили го, дали му тревата и го погалили. И Фуций изцвилил кефски като един истински кон.