(от)пътуване

вървях

дордето стигат релси
асфалт и денят утъпква-
там спрях
отвъд, в обич спят мечти
прегърнах силно обичта
с всяка от мечтите се сбогувах- 
трудно е, но гордо..
защо по дяволите е това?!
и как пътя да обикна?
а после при кого? сам отново!?
мечтите, обичта..
дали при мене ще се върнат?

____

кръгове

замерям реката с "жабки"
на дъното
моите мисли в японска градина
подрежда водата

____

ОБ..

Влажни нощни брегове.
Дълбоките очи- утроба-
не ще пресъхнат.
С изгрева телата плуват в топлина.
Омара от уморите
защото водопадаме по пътя.
Реки обречени в Море
..изрИЧАМЕ.
Амур.

____

На Мони

Бебешкото- мириса на рай.
Положила глава на рамото ми
ти спиш. Сънуваме ангели.

____

да слушаш тишина в тишината
да виждаш мрака на нощта
да си прашинката за прахоляка
болката да бъдеш- "ти" и обичта

____

уморените влакове-
"не ни убивайте, моля"
нали прибираме релсите
в нашите джобове
без самотата след вас