математика на щастието

                                                 "Щастието е относително,
                                                  а черната дупка- нещастна
                                                  ... или щастливата звезда."




Синята къща

Бялата къща внезапно се сети, че от доста време не бе ходила на гости на Зелената къща. Пушеше все по-малко, затова набързо изми зъби, напудри стаите, стегна трите кожени куфара и излезе. Пътищата на къщите се пресичат, но не толкова често, колкото примерно се сблъсъците между хартиените самолетчета, или на жълтите патета във ваните. Виолетовата къща тръгваше към морето, когато при ъгъла на следващата улица за малко да пропусне случайността. Двете къщи размениха шапките си според обичая и учтиво побързаха да омесят клюки и продукти. Така, от Виолетовата къща, Бялата къща разбра, че Зелената къща вероятно вече е във Филипините, за да учи филипински, да покара слънчев мотопед и да изпробва новия вузувел. Размяна на продукти обаче не се случи, защото и двете имаха от турските червени капии, синьото сирене и гръцките арбузи- с тънки кори и малко семки. Къщите часове чоплиха слънчовка, смеейки се на съвпаденията. Мравките замитаха люспите.



1983

Винаги съм искал да бъда сред онези прослойка, която пренаписва историята за масите. Ето например: "През 1763, някой си Петър Павликянчето- водач на селските бунтове по нашите земи- казал, че приятелите му се броят на пръстите на трите му ръце." Макар всички да знаем, че в урановите поселища никога да не е имало бунтове, въстания, или подобни, то поредицата разкази за един, макар и измислен водач биха освежили, ще го нарека: „занемарения дух на миньорите“ и биха способствали за драстично увеличаване на добивите.



Уравнения

С баба Марийка решаваме сложно уравнение свързано с формулата за път, скорост и време. Баба е на 88 години, отиваме към фризьорския салон, който отстои на около 300 (триста) метра от входа на блока й, за да се подстриже и стане по-красива. В условието има стъпала от втория етаж- без асансьор, а допълнението е и жегата навън, действаща като постоянна сила. Според топологията, разтягането на фигура- в случая пътя- до друга, без нарушаване на целостта я запазва. За мен полученото измерение на асфалта като допирателна с реалността/ежедневието ми, вече е добило формата на ластика с приблизителна дължина 3 (три) километра. Баба Марийка обаче намира свои решения-  времето е като желе, или е в друго, подобно аморфно състояние. Разстоянието е много относително. Целта- винаги  мираж. По Джулая отново съм по пътя. Часът се поклаща след 22- тъмница, и с Ани без фенери пешеходстваме към Фичоза. На един завой пред нас се разминават два автомобила със запалени фарове. Моята приятелка казва: „Спри, виж това!“ Навежда се и вдига от земята банкнота от 5 (пет) лева. Седемгодишният Никола- детето на братовчеда, би отсякъл в случая, че кулата Пиза се накланя към Лас Вегас и че парите са нещото абсолютно важно и задължително. И би бил прав. Не само като решение на задача.