ботев на плажа

 

                                             „Всяка дума има последствия.
                                              Всяко мълчание- също.“,
                                              Жан – Пол Сартр

Като неделима част от семейната история, да уточним- предубедената, и аз налазих гръцкото. Никога преди не бях слизал при комшиите. Братото когато ходи там с кола, фрейндс§шопинг теръпи= счупено панорамно стъкло. А дядо година и кусур бил запасняк някъде по Беломорието преди Голямата война. Читав се върнал. Още от споменика- около Кавала бил служил- тогава българска територия.., търся почивка в света. Днес политиката и битките ще ме вълнуват до съня- планински полъх-  джаз- вариация на „Тих, бял Дунав“ от недалечно Банско, и чрез прибоя на Бяло море.

Плажът е огромен, но стои полупразен за разгар на сезона. Винаги ли е така? С шапка съм, сгънах стар френски вестник. Не търся шезлонги, чудя се само къде да захвърля кърпата. Пакетчетата солети са навик, чешмяната вода- литър и половина и малката книжка са налице; Рембо-то купихме на добра цена от антикваря около градинката зад театъра в центъра на Варна. „Купихме“, защото мълчанието тогава бе звън… Обаче гръцкото слънце как припича, малей!, мисълта спира да вирее. Ето защо гърците не са революционерите. Хелиос, носиш вината!! Движението ми спира да диша на крачки от вълните. Опъвам снага в поза покойник и разтварям четивото като за предсън. Мислите ли- не се бавят, припкат групаж след припека. Естуар с морето са вече. Ято от полета ..

Наборът Леонардо, същият, от „Плажът“, бе Рембо във филма, в който Валери изнесе цялото битие- платил е цената „омагьосване“. Интересна история. Има си и своето нелогично продължение: Защото как символист се преражда приживе в търговец? Жив ли умира? Отговорът на въпроса може да чертаят гларусите, които навлизат стотици километра в страната. Глад ли е? Глад за какво? Рупам и чета: „Любов… няма такова нещо. Това, което събира семействата, е глупост, егоизъм или страх. Но не и любов. Тя не съществува. Има интерес, привързаност, базирана на личностна печалба, самодоволство. Но не и любов..“

Не го и чувам. Виждам плисъка на пръските след „ чиляка в скок“ и гневно плюя песъчинките вдигнати от петите върху лицето ми. Брадатият изплувал двете дължини с олимпийско темпо за зъркелите ми излиза, връща се.. Ще се курдисаш баш до мен ли, о`наглий?! О да, с кеф, направо връз ситния пясък?! Бахму, не само!! Дръпна нахално книгата и без съмнение- зачел и той горното слово- гръмко обявява:

- Добър ще да е, признание! Но виж, аз сериозно вярвам в любовта! Онуй – „че после отечеството….“  Горделиво мое слово… Виждал си светулки, нали? Събирах летата в Балкана по шепи. Я веднагиз да хлопнем очи и хоппа, светлината литва другаде! Какво е Родината без искрите от домашното огнище, мосю? Без усмивката на любимата? Ще извиниш детското невъздържание, ама не бях потапял ума в морето цял живот.., та да се запознаем, Ботьов ми казват. Христо Ботьов Петков- мечтателят, с бедната поезия на сърцето и луда кратуна- мъжът се покланя, но изскубнал снопа солети от ръката, скача и чезне преди думите ми да допрат времето. Експресионизъм? Магията?

Опитвам черно-белите вълните заради емоциите. Потърсих от водата есенция хладина. „Топла си за моя вкус!“ Надявам се на вечерта.

Но кой беше брадатият? С Ботев ли всъщност се опитах да разговарям? „Мъж, с цял чер бански, от нищото намина, и сянката му по-бледа, пак натам, в себе си отмина.“ Залезът сваля дрехите си. Пътуваш ли някъде? Гледам ги/ви въпросително? Той и тя повдигат рамене. Мълчиш ли? Мълчат- общ мълчалив отговор. Да дочакам светулките на плажа? Но те на почит ли са в тази Гърция? За „Древната“ имам свой, особен прочит.. Вълните пишат стихове по плажа.