рибари

                                  

                                                                                                         

                                                                                       „Чия е формата на времето?“

- Някои казват: „Животът е, защото можеш!“, други пък: „ Живей, докато можеш!“, но чуй какво  ще ти река аз- жената стегна възела около кукичката. -  Животът и смъртта са рибарите. Ние сме пусната във водата от живота. Смъртта обича да похапва риба, животът- не.

Не бях стигал при реката с години. Въдиците събираха прахоляка върху гардероба- зад кутиите с тенис топки и пред скиорската каска на брат ми. След  безумния скандал лежах и изследвах с часове паяжините в ъгъла когато погледът ми попадна върху тях. Купих червеите и царевицата с вярата, че оплете ли се нещо, все някой ще помогне.  Лично никога не съм числял себе си към бандите на „балъците висящи с часове“..  Риболов? Намирам те за скучен. Но защото и двамата много обичаме риба прихванах от бащата как що-годе се чисти прясната. Имахме ли обаче възможността, поръчвахме по заведенията.. Трудно намерих пътеката до водата.

Бе фокус на забавен каданс. Къде всъщност побра цялата камара скариди? Гледа ме доволно- щастливо дете получило лакомство, и човръква от пърленицата. В „Пират“-а сме. Празнуваме поредната фотоизложба на нейни снимки; преминала бе с яко, шумно парти и обнадеждаващи за началото продажби. Моята книга не върви. Надявах се на ф-у-урор! Даже съчиних смирен образ за овации..,  Критиката едва я помириса. Хората прелистват страниците в книжарниците. И толкоз.

- Ще изпуша една.

На мига детето се превърна в тъмнина. Подобни трансформации разкриват освен другото, но и чудесен актьорски потенциал. Тя отказва да играе. Липсваща увереност, макар  подкрепата ми да чини повече от десет кинта- цената на книгата. Облакът закрива красивото лице с тъжната си сянка. Мълчание. Пуша отскоро. С бутилката в ръка заобикалям масите, смигам- управителят е съученик и прекрачвам в студената есенна нощ с щипещата разума огромна, бледолика луна. Облегнат на стената паля и отнасям плувката.

На второто хвърляне кордата се оплете в храста, вляво от мен. Дръпнах и скъсах. „По дяволите! Мамка му!!“ Седнах на земята и зачаках провидение с разум, защото интуицията подскачаше, че точно тук кълве. На десетата минута жената, която въртеше педали по пътеката, без да сваля малката си раница, се захваща първом с моята въдица.

- Вие изобщо не сте рибар, нали?

- Защо мислите така?

- Не можете да сложите една кукичка. Избрали сте кофти място. Не забелязахте ли храстите?! Около вас е хаос. Във вас май е същото.

- Обзалагам се на порция лаврак, че вие сте внучката на Шерлок Холмс ?!

Вълничките от стъпките на комарите във водата траят секунда. Като летен хит са. Замислих се. А аз в коя ли област мога да се похваля с подобен професионализъм? За мен специалистите бяха  и си оставаха слепите къртици дълбаещи с години една и съща дупка.

- Кръговете са пулсациите от сърцето на водата. Тях гледаше, нали? Добрият рибар се познава и по това, че се настройва в ритъма на реката. Но вие не сте тук за риболова.

Някой докосва рамото ми.

- Добре ли сте?

Отварям очи. Патрулна двойка- мъж на средна възраст и млада жена, в прекрасни униформи. Сънувам? Кимам им. Жената продължава.

- Господине, не може да консумирате алкохол на улицата. Забранено е!

- За една цигара с виното?!

- Ще ви помолим да приберете бутилката в ресторанта. Благодаря ви!

- Ок.

Гася цигарата и отварям вратата. Усещам погледите- лъчи на фенерчета по гърба ми. Когато се обръщам строгите ангела вече бърборят под сенките на дърветата. Долавям- „зимна ваканция“ „ски“, „заедно“.

Поглежда ме по нейния си начин, допълвам чашата й и се свивам в лястовичето гнездо. Тя продължава с таблета обиколките из света на нета.

Жената внимателно извади кукичката от устата, целуна рибата и я пусна във водата.

- Не обичате ли?- хвърлих.

- Купувам си.

- А с какво се занимавате?

- Не е важно. Не разпитвай, моля те!- вгледах се предпазливо в нея.

Нямаше възраст. Беше от ония хора, за които годините се събираха в дузина преди дългото обмисляне на всяка от промените. Дрехите й-  не бяха от специалните за риболов-  но си бяха внимателно подбрани и много чисти. Ръцете и лицето- добре поддържани. Носеше гуменки и забрадка… Плувката потъна, засякох я и дръпнах. Видях очите ти.

- Хайде да тръгваме.

- Къде?

- Хотела, плажа, „морската“, някой клуб?

- Добре. Тръгваме.

Зодия „Риби“ са най- чувствителните сред океана от емоции. Има хора, които умират за власт. Други биха глътнали и рибаря барабар с въдицата, за да се почувстват тежки- стабилността и сигурността на ятото е зараза. Познавам и аквариумни люде, и киточовеци, и акули, и риби- хамелеони- артисти, че дрънкат.  Аз кълва на доверие и…  Ако кордата е пътят на сътворението, то уловим ли нещо, вече сме не своите, а божиите ръце. Животът очаква да вземем правилното решение… Понякога ролите се сменят и сме от страната на хванатите.

- Отиваме на пясъка. Няма ли да намръзнеш?

- Не го мисли.

- Обичам те. Ти?

- Няма да ти кажа!

Плащам на сервитьор с кука вместо ръка и превръзка на окото. Вероятно и Темида е била сред пиратската гилдия преди да помъдрее? На някой плаж ни очакват делфини. В това съм сигурен.