Христо Стоичков

Така и не се научих да я пия тая проклетница. С какво ли не пробвах- вода, айран, от чешките разтворими прахчета, газирани напитки, но миризмата на анасон все оставаше дразнещия фактор. Бат Ицо отвори камерата за двете бутилки. В неговата чаша попаднаха кристалчетата на мастиката, а за мен вардеше сливовата- „Скъп подарък от игумен Теодосий, от Бачковския“. Днес е 19 юни 2015 година, или точно тридесет години след „онзи инцидент“. Преди десет, по заръка на младежкото ръководство на вестника ни, издирих кантонера Ицата Стоичков, за да напиша статия за него. След като се запознахме, може би заради името- нали и аз съм Христо- станахме нещо като приятели и покрай тази дата често посещавам малката му пловдивска къща. Помня първите му думи, помня и мъжките сълзи и играта ни на дузпички в задния двор.

- Можех да съм в Реал Мадрид, в Интер, или даже в Арсенал, а?- Арсенал ставаха седем пъти шампиони на Англия през 90-те и имаха цели пет титли от КЕШ (все  рекорди!) през същия период. Аз рядко гледам футбол да си призная, но съм спортна натура. След баскета в училище, преди да контузя коляното, дълги години играех хокей. Бях страж  на „Стрелите“.

Мислех, че пак ще измъкне изпод книгите изпънатата жълта изрезка от вестник „Народен спорт“: „Финалът за Купата на НРБ между Левски Спартак и ЦСКА Септемврийско знаме се превърна в недостойно зрелище. Мачът, вместо да даде израз на подема в българския футбол след успешното представяне на националния отбор в квалификациите за световното първенство, да бъде пример за спортсменство и другарство, стана проява на футболно хулиганство, на погазване на елементарни норми на социалистическия спортен морал… Христо Стоичков (ЦСКА)… изключени завинаги от футбола….“, а той ми даде покана за сватба.

- Адаш, женим Михаела другата неделя в Панагюрище. Ще дойдеш, нали? Следващата седмица пътувах за Куба със семейството, така че… благодарих от сърце, чукнахме се, пихме на екс и се прегърнахме.

- Имам нещо за теб- мобилен телефон, „партийна карта“ за една година- смигнах му и сложих кутията в треперещите ръце.

Христо се усмихна, очите живнаха покрай бръчките, но не побърза да отвори подаръка.

- Сънувах, Ицо, че играя в национала. На полуфинал сме на световното и как псувам съдията, мале, мале! Баджо ме е спънал  зверски в пеналта, ама Дино, не пудела Роберто, а онзи не дава кьоравата дузпа. После, в края на съня, получих Златната топка. Странно, защото не съм обувал бутонките за аматьорите от има- няма три петилетки и отдавна забравих и ругатни, и волета..- усмивката му потъна.- Нали така беше: „На майката ти….“?

Стана ми тъжно. Нали знам фактите. Като журналист и авер. След Световното 1986 година в Мексико, където катастрофално губим и трите си срещи , така и не успяхме да достигнем до друг, голям форум. А и Ицо е болен. Има проблем покрай алкохола с черния си дроб от доста години.

- Майна, ще се оправя все някога аз. Пием втора "последна“.