“След ден
почивка
чрез
своя профил
и
Бог хареса
Сътвореното..”
"В бакалията на Захари са получили човещина"-
подшушна ми дакел Васил- Николай. „Купих си цяло тенеке.“ Грабнах последната
като платих с мълчание. Лесна работа ще речете, нали си риба. Костенурката Захари спусна кепенци след мен и после се вмъкна
в малкия си дом. А днес тъкмо мислех: „Кога ли пак ще му седнем на по „бъзовка“?
Защото и тримата много обичаме добре охладената домашна лимонада.
„Хрим, в Рим би бил папа! У нас струваш лъжица шипков
мармалад “ Хрисим внимателно нагъна „самолетчето“
до жабката, която се скри в задния джоб на тесните панталони в жълто- виолетово
каре. „Поредна тъпа шегичка?!… Мацките сега бягат от кльощаво-русите.“
- Христо, утре да дойдеш с майка си- учителката по
математика, с кок като необелен ананас, нанасяше оценката- Искам да поговорим за
твоето бъдеще.
- Мама ухапа дакела, госпожо. Кучето се шашардиса, а татко я халоса
с новия тиган! Знаете, че е пастор, нали? Сега тя със сигурност решава поредното трудно
судоку в хирургията, или гледа на карти на докторите и сестрите. Ама тиганът ни вече
не става, наду се, ей тъй- момчето изду лявата си буза- Утре ще купуваме друг. Затуй, може ли татко да дойде,
но да е срядата?
- Христоо?!!
- Хрисим, госпожо. Така се казвам. Лесно се бърка.
„В третия ред на пирамидата, от горе на долу, са „власт“,
„пари“ и „секс“. „Вторият“ се образува от „власт“ и „секс“. „Сексът“ е върха.
Самата пирамида се явява връх на стрелата, с която вярата пронизва успеха.
Ловът на успеха е целогодишен, целокупен и задължителен..“. Обичта потопи върха
на сухото перо в мастилницата със зеленото мастило от треволяк. Все по- рядко
пишеше за другите като избягваше да споделя написаното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар