колко му е?

Скочиш ли веднъж в дупката на мирозданието и смелостта без време те запознава със своя брат близнак- въображението. За надолу/горе ползвай собствената си път(п)на връв към Земята. Усуканото здраво от силните емоции и търкулна ли се мисли, минало. Или се спусни с дългата лиана от минутната стрелка на пясъчния часовник. Можеш и другото. Просто тласни настоящето за свободно падане в нежните ръце на гравитация от цветове, форми и усещания.

Настоящият Далай Лама споделя, че светът има нужда от своите разказвачи. Безброй са родените истории. Безсмъртни като душите. Веднъж история- завинаги скиталчество? Или..? Затова разказвачите бродят с вековете. Разказвачи, които търсят историите по пътища и усои, из полета и планини, в къщи и заровените градове. С някои се познават, с втори се сприятеляват. Трети канят по джобовете си, прибират в торбите си, кътат в умовете си. И споделят със света.

Разказвачите са като зайци, ветрове, ята безкрили птици, шутове и квадратни кръгове за другите. По професия най- често са деца. По призвание- чаша с вода. Разказват, че ако затвориш разказвач в неживо пространство, или празен отрязък време, сезоните скоро ще го подирят и ще изпълзят, дори там, в радост и щастие. Казват още, че разказвачите са по- луди от най- лудите. И това е вярно. Безбройните истории знаят истината.

Нямам мои разкази и приказки. Имам семейство, приятели и близки и хилядите срещи. Джобовете са празни. Торбите също. Умът ми всекидневно се учи на празнотата. Припомням на света собствената му красотата. Земята връща жеста- напомня ми, че ще живея докато съм жив. Опитайте споделното. На здраве. На радост. На въображение. На щастие. На обич. На мир. На любов. И споделяйте себе си.