инцидентът

В нюансите цареше спокойствието- ангорските змии, даващи с разум и волята на оплодените си волни души по килограм първокачествена вълна без люспите и до два литра мляко всеки ден, хъркаха, слонът изкарал разширеното ниво за интезитетен лай (сертификат „Лайкучка 71”) броеше дупките на синджира си, а във вечно пълното картечно гнездо и сега клечеше една от двадесетте и четири червендалести дунди, кокошка със синьо около гушарката. Костенурката се пробуди- с възглавницата й претъпкана с диви орехи и охлюви всичко бе наред, обаче сънищата.., някакъв никакъв хуманоид, по-вероятно мъж, защото жените абсолютно ползват нощен крем, почисти лицето, очите, ушите и носа си с хладка вода. И това бе краят. Костенурката се изстреля и без да успее да навлече прозрачната сапунена броня шамароса със средната сила на земетръс в тава с мусака, буря от купа таратор и вулкан пържени яйца нищо неподозиращия невинен пазач. Дебелата тиква с ушлета заквича като котка, което подлюти мега нервната картечарка и тя произведе кометен откос. Покосените пет планети царевица, плюс двете със слънчогледи вандали с по едно ухо, падаха векове.
Малката гара единствена в Космоса на железопътните линии, семафорите, спокойните носорози и изгубените нокторезъри усукваше на „Х” четири релси- по две в посоките: „изток- север ” и  „синьо- солено” за движещите се в скоростта на тъмнината влакове. Вечерната сесия от деветдесет минути включваше седем експреса и един „ненужен пътник” плаващ по междинното пространство Архангелск/Лагос, но и той рядко благоволяваше да спре в „Бразилия”-та. Този ден, малко след полунощ, зяпащите (пре-въз)- буда-та биполярни мравки отбелязаха в огромните си тефтери как от влака „важно- бавно слиза комодския варан Оскар” (на гърба името графично изписваха трупа червени светулки). Полицейският комисар от Измерението на скуката и оптимизма бавно и важно подходи към фермата по повод инцидента.
Вселената Г.У.Р. 4. Е. 007. Л, подвластна на космичен водопаден сълзепотоп, изпадна от „тук-и- сега” , за да пропадна в тунела на Мръсната Съдба където от памтивека дебнеха хлебарят & дъщери. Телевизорът пушеше на задната седалка, разпробил и старите пломби от тавана на “новия” „Фолксваген Костенурка”под терасата; бурканите със сини кисели краставички разкъртили предното и задното стъкло не се брояха за живи. Мъжът изми зъбите се и удари глава на „грозника”, който го зяпаше. Носът залая заплашително, но болката арестува и него, и напуканото огледало.
- Ако ще се гърмиш, бегай при м-а-м-а. Помниш ли дарлинг, чистих основно миналата седмица?! „Пистолетът” ти също бе пълен с трохи.. И кво толкоз- паднали, били?!  Та те под терасата да играят, пак няма да погледна, закле`ам се!
Водата млъкна и порцелановият слон се показа от банята с "онзи" погледа. Окото на Долорес роди нова сълза.