21

Любовта не трае три години, нито повече, и нито по- малко. Любовта е съдържание с нищожно време за замисляне, периодът с ужасяващо много време щастие. Любовта е мъж, или жената, или е мечтания път. Вече бях навършил 21, когато "любовта", като в приказките, по заповед и желание ме навести, прегърна ме, остана в мен и аз потънах в нейните обятия. На двадесет и една човек вярва, жизнен е и доказва живота чрез действия, не с писане на многото, все възвишени думи.

Виталност прокарва релсите и сблъсъкът с приближаващия се призрачен влак е неизбежен. Рутинността е постоянната кома на живота. Движенията застиваха до блатиста местност, плувах с лекотата на усилието, за да изплувам, а приказката се превъртя в романа копнеещ нашето си написване. Любовта и аз "имахме син", той израстна до дванадесет съвсем наблизо- извътре, но сега възмажава другаде; детето, което не помня и може би, така и не опознах.

На двадесет и една отражението на единицата е близкото небе, сянката й е по- голяма от двойката, и тя, единицата, побира нулите на целия живот, на целия свят.  Младостта е религия, която изповядваме веднъж в живота. Двадесет и едно е сакралното число, любимата молитва, винаги по- добрата посока. На двадесет и една си влюбен в живота, който безумно те обича.

Благодарен съм за времето, благодаря на всяка една година и всеки тогавашен работен ден, на всяка целувка и жест, на хората тогава, чрез хората днес и утре. За себе си, поради вярата, чрез думите. 1 > 2, 2 > 1, 1 = 2... Н20. Молекулата бог.