петък, 31 май 2013 г.

жълта лимузина



Животът ме качи на автостоп. Мятах на пряката между съдБата и вероятността, когато една жълта лимузина неочаквано спря и жабок с шапка като на фокусник ми отвори задната дясна врата:
- Влизай, ще те откарам до някъде, момче.
Гласът беше сърдечен. Птиците също пеят от сърце. Канарчетата понякога, сърцето и то. Без да се притеснявам, вероятно, защото имах сърце, а съм и доверчив по природа, но влязох спокоен в колата. Моята първа измислена лимузина бе с кожен салон от алигатор.
Бил съм на седем, или осем години, и освен измъкнатото от касичката, спомням си, носих и един от броевете на списание „Дъга”, както и колекцията с картинки от дъвки „ би- бип” залепени на тетрадка голям формат, пъхната в тъмносиня, изкуствена подвързия с надпис „Ежедневник”.
- Всеки ден ли измисляш по една история?
Какво да отговоря? Вкъщи, училището, книгите с приказки- всички ме учеха на честност. Доброто е еднорог приятел. Реших да излъжа:
- Не, нищо не измислям. Всичко казано е истина.
- Искам да прочета историята за "добрата дебела фея". Кога ще я напишеш?
- Но тя е само в главата ми. При това в бъдещето, след около тридесет години.
Животът е с фрак. Бих вмъкнал и фарс. Вероятно е франкофон и е по- начетен от всички библиотеки на куп, но нали ви споменах- наивен съм. Животът беше бос. Попитах го:
- Защо си бос?
- Обувките ми стягат.
Той е честен. Или тя? Половете са нужни за нас, за да продължим пътя. Животът си има жълта лимузина и жабок- шофьор.
Тогава си въобразявах, че колата ще потъне в огромно езеро и ще се превърне в подводница. Исках да се науча да плувам и все още го искам. Нарисувах езерото в тетрадката с химикалката, която бе омастилила задния ми джоб. Откъснах страницата и я сгънах във формата на нещо средно между самолет и птица. Отворих прозореца и я пуснах. Тя заплува.
- Ако си гладен, кажи..
- Нямам пари- пак излъгах. Касичката все пак ми бе „пуснала” лев и седемдесет и три стотинки. Цяло богатство.
- Искаш ли да станеш богат?
- Не, не знам.. ,по- скоро не.
- А да те закарам до щастието?
Щастието е миг, спомен. Вкусът на парфето след киното в града, или цирка преди нощния влак за морето. Моето щастие сяда и под чадъра в двора и кълца с нас жълтите бобени висулки, или измъква черните точки изпод дюшека на леглото от задължителния сън в детската градина...
- Откарай ме след Невърленд
- Напиши нещо хубаво за мен. Моля те!
Жабокът се обърна. Усмихна се и свали цилиндъра. Оттам излезе един тих заек и веднага се скри под седалките. Хванах живота за ръка. Не беше нито топла, нито студена. Държа на думите си, макар и измислени. А те обичат да се спускат по най- дългата и страшна пързалка в лунапарка. Понякога виждам жълтата лимузина паркирана до него..

Няма коментари:

Публикуване на коментар