сряда, 29 май 2013 г.

стъпала в сутрешно метро



вятър играе на шарени топчета
прибирайки нощните картини
до късове от попара е щастието
купа с мокри под дъжда череши
и папка листи с правила..
студеният чай е отсипан от утрото

преживелите кратката смърт
споделят своите сънища
влизащи под земята, и на изхода
или в стихове
понякога със слушалки в ушите

тъга,
прегръща полузаспали, самотни сенки-
разказани приказки
от друго време

елеваторът уморено спира..

Няма коментари:

Публикуване на коментар