вятър играе на шарени
топчета
прибирайки нощните картини
до късове от попара е
щастието
купа с мокри под дъжда
череши
и папка листи с правила..
студеният чай е отсипан от
утрото
преживелите кратката смърт
споделят своите
сънища
влизащи под земята, и на
изхода
или в стихове
понякога със слушалки в
ушите
тъга,
прегръща полузаспали,
самотни сенки-
разказани приказки
от друго време
елеваторът уморено спира..
Няма коментари:
Публикуване на коментар