летящият прозорец

Летящият прозорец спеше и старото черчеве скърцаше в съня, когато върху дъгата, точно до него, кацна щъркела. Ятата отбягват небесните явления и силните морски и въздушни течения според общовалидните правила за сигурност при полет. Птицата се бе отклонила от пътя, защото неин близък имаше нужда от помощ-  получи зов, който лесно локализира. Клюнът забарабани по стъклото.

- Я по- лекичко, моля...ха, зелен щърк?! Зеленият цвят не се бе сдържал и бе оцветил бялото в скоростта на тъмнината.
- Здравей, Прозорец! Не ме ли помниш?
- Ти, щъркел от кое измерение си?
- Ей, Прозор, нали летяхме заедно миналата година? Лятото реши, че изоставената вила носи непосилна тежест за кристалната ти душа и ме помоли..
- И те помолих да изклюнчиш кирпича около дървената рамка, за да избягам от проклетата и скучна конструкция. Ти го направи, за което съм ти благодарен. Помня всички нощни полети. Криехме се, а ти ме беше увил в сухи листа, за да ме предпазиш, докато се учех да летя. Защо обаче си зелен?
- Наруших едно от правилата на ятото с приземяването върху Дъгата. Мисля, че зеленото с времето ще избледнее и съвсем ще изчезне. Ти накъде?
- Изгубих се Щърк, тотално пропаднах в огромното небе.
- Хайде, изправяй се тогава, ще летим заедно назад.
- Благодаря, Щърк!



Познатите кални пръски полетяха навсякъде, а крякането допълнително изнерви летящия прозорец. Малките жабчета скочиха сякаш като една, за да затвърдят научените сложни премятания. Змията се уви в обща за всички оценки- девет- по молба на възрастните обитатели на блатото. Старият жабок погледна през стъклото и видя гората

- Къде се бе загубил, Прозор?
- Изучавах себе си и света, Жабок. Тук май си е все същото блато. Музиката- хаос, игрите с познатата веселост, чистота е встрани..
- Какво си научил, не знам, но не си променил своята безсърдечност и надменност. Питах се, понеже си двупластов, дали не криеш някаква вълна емоция, обаче вглеждайки си в теб, след толкова време, виждам единствено дърветата.
- Жабок, ако бях огледало, вероятно щеше да видиш своята истина. Щъркелите са наблизо
- По това време, щъркелите винаги са наблизо, Прозор, природата е красива книга, която непрестанно четем.



Детето затвори всички прозорци преди да изключи компютъра и хукна навън, там нагази босо в реката, която минаваше покрай вилата и набързо подбра един объл камък от водата. Когато вдигна глава, видя на брега щъркела, който бе боядисал миналата година. Зеленият цвят сякаш бе избледнял. Следобедната сюита на жабите продължаваше.