зърната смляно щастие

Емпатирал апатията до безпорядък
Желязната логика не може да бъде моя строга господарка
Вкусвам на джуджета червените шапки (ягоди)
Поех от себе си щафетата позната отговорност
На кой му дреме какъв съм бил?
Със сигурност не съм сбит преразказ
храчещ кърваво минало
или евтини,
сухи слюнки
Порядъчният свят ме изправя пред електронна дъска
1. Машина, или човек?
а/ машина
б/ човек
в/ и двете
г/ състояние
Мисля в гамата на дъгата-
до, ре, ми фа сол, ла си, до
Марк се смее и ме плясва леко
Грабрела ме бута:
- Гаден си! Много си гаден!!
Значи отговор „г”-ъ дел
2. Чувстваш ли?
- чувстваш
= чувствителност
+ свръхчудовище
0 айсберг
Душата е яйце върху електронна везна. Обидно лека
Излюпва се дракон. Картичката пламва. Тишина
Следователно- „0”
Абсолютната нула
Мигащ надпис
„внимавай”
Влиза То
Щастието
Кара колело без ръце.
Ближе сладолед
и сигурно се смее
Някой е нарисувал лице,
което друг е изтрил
............
зрънцата
в редица
сме

3. Щастлив ли си?