Елис побутваше планетата по млечната пътека. На всяка галактическа отбивка тя спираше. Първо, за да си почине и второ, за да види случващото се през очите на обитателите на квадрата, с който усмихнато играеше. Последно, хората бяха достигнали един от ръбовете на своето въображение, надникнаха в бездната и вместо да полетят, както впрочем правят всички във Вселената, те с ужас побегнаха назад.
Отново се спря. Поседна до дървото на желанията. После се вмъкна в една черна котка и надзърна.
Видя преградите. Високи стени в края на всеки един от пътищата, водещи към безкрая. „Хмм”. Котката измяука. Момиченцето се нацупи. Прегърна квадрата и той се превърна в кълбо.
„Може би сега ще престанат с тези смешни притеснения за падение!?”
Това си помисли Елис и продължи с игрите.
Квадратче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар