.
Снимам
портрети. Сега.
Думи валят от земята към звездите.
Реалността е съществително.
Животът неопределено подреден.
Богове просят по улиците вяра.
Думи валят от земята към звездите.
Реалността е съществително.
Животът неопределено подреден.
Богове просят по улиците вяра.
Утрото буди търсачи на щастие.
Нощи прибират заблудени души.
Часовниците търкалят бодили
в пустиня от холограми.
Отварям фотоапарата, за да промия лентата.
Синята птица полита свободна от клетката.
Черно- белите надежди се свиват по ъглите.
Защипвам мълчаливо празните снимки.
Нощи прибират заблудени души.
Часовниците търкалят бодили
в пустиня от холограми.
Отварям фотоапарата, за да промия лентата.
Синята птица полита свободна от клетката.
Черно- белите надежди се свиват по ъглите.
Защипвам мълчаливо празните снимки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар