пеперуда

Празна стая, боядисани в пепелявозелено стени, очакваща всякакво почукване врата и пълен с въздишки аквариум в средата, точно под изгоряла електрическа крушка. Историята свършва по този начин. Рибката е изпила последната глътка вода от водното си жилище. Превърнала се е  в пеперуда и е излетяла от стаята, понеже „животът е навън”.

Животът е навън, избрамнча старата муха в един късен есенен ден, малко преди да изчезне и съвсем малко преди капките, спускайки се по стъклото на затворения прозорец, да се превърнат в замръзналите следи от сълзи на плачещо небе.
Първо си тръгва детето.
Жената не се връща по Коледа.
Мъжът празнува с единствения обитател на аквариума, който е украсил празнично с две червени лампички, с кристалните чаши за вино вместо ксилофон и с пластмасова кутия със сладолед. На сутринта рибката получава цигарена кутия, кукла и пистолет. Никой не сменя изгорялата в началото на годината крушка. Минава отреденото чакане и първата глътка е изпита.

Рибката, макар да блести в тъмното, в никакъв случай не може бъде наречена златна. Вероятно се числи към бронзовите, защото изпълнява конфликтите на чувствата с мисълта и обратното, например ”да те вземат дяволите”, наместо желания. Проклятието е сбъднато, има падение, оставяйки отворен прозореца без завеси. И мухата спира със завъртанията си тъдява. Няма я, дори когато снежният човек на двора се смалява до подобие на сладоледена купчинка. Самотата превръща рибката първо в реалист и чак след това и обяснява какво е да си мечтател. В реалността, рибките се страхуват от котки без панички пълни с храна. Пеперудите обаче изобщо не се интересуват от котки, кучета и папагали. Снежни човеци не са виждали. Пчелите рядко общуват с пеперуди. Няма драма. Просто трудът краси достатъчно и в кошерът никога не заобичват истински непремерената реч. Ако пък се интересувате за мравките. Те са на границата в търпеливостта към празноглавците. Имат си предостатъчно проблеми с кралиците, мрънкащи за убиващото сънищата им „зелено, малко, твърдо и кръгло”.

Момичето се вкара в онази кофти игра, вероятно в нощта и заради непознатия, с който жената се целуваше и натискаше понякога. В нея последната капка не успя да замръзне. Зимата закъснява само с една  крачка. Каза на мъжа „ обикновен нещастник” и тръшна вратата. Завинаги остави ръкавиците си за тренировки и шала с ръчно изрисуваните картини от историята на някакво древно племе. Обикновеният нещастник уби мухата с клюкарски вестник, който после изгори ведно с размазаното петно. Жената, псувайки, ритна снежният човек по погрешка на излитане от света на мъжа и изпусна сака. Забрави кутия с няколко цигари и пепеляви спомени.

Историята започна със стих, както започват хубавите истории, бутилка вино, пластмасови чаши, котка и „обичам зелените вълни в очите ти”. Стените по онова време са пепелявосиви. Морето скоро ги залива.

Воден пистолет, кукла приличаща на сексбогиня и кутия от цигари, превърната в урна на миналото лежат до аквариума. Поетът и рибката дълго и мълчаливо се взират един в друг. Душата се предава първа. Тръгва си преди крушката и куклата да пукнат окончателно, преди сладоледа на двора да добие кокичен вкус и преди  ангелите да се превърнат в дяволи, които пък да повлекат в ада подаряващият никому ненужните подаръци и думи мъж, ведно с всичките му минали и всички бъдещи подаръци и думи.

Вратата, неотваряна след този момент, скърцаща само по спомен, поиска да е прозорец. Аквариумът пожела мръсните сълзи на тавана.

Пеперудата, лутайки се  в пролетно безпокойство, опита с любопитство от сладоледа с вкус на кокиче.