2/3

Ангелът се протегна и откъсна косъмче от брадата на дявола.
- Уф, престани! Боли ме!
- Защо хората вярват в чудеса?
- Защото са прекалено обикновени.
- А ние?
- В какво друго да вярваме?
- В хората?!
- Нали ти казах, прекалено обикновени са!
Дяволът се наведе и издърпа едно перо от крилата на ангела.
- Теб не те ли боли?!
- Боли ме.
- Тогава.. ?
- Свикнал съм.




ЕГО-то и ЕГН-то празнували заедно общия си рожден ден. И както повелява традицията, напили се по едно и също време и се почнало:
- Без мен, ти си нищо!- изпъчило се ЕГН-то.
ЕГО-то се изправило. Приличало на великан.
- Виждаш ли?
- Холограма. В банката си "зеро". Нула.
- Цифричке нещастна, теб канят ли те някъде?
- И къде ходиш без мен? В кенефа само.
- Нали знаеш, че аз съм началото и края!
- Аз съм смисълът..
"Аз...", "Аз бе!", "Аззз..!!!"

Човекът повърнал до масата.
- Но моля ви господине!?
- Пиян съм. Празнувам. (хълцук)
- Да ви изпратя до входа?
- Не! Аз пазззнувам!
- Господине!
- Вие знаете ли кой съм аз?! Знаеете ли ва`шта.. (удар с юмрук)

- Ти си виновно!
- Не, ти!
- Сега ще потърсят теб!
- Но ще приберат теб!
- Страхливец!
- Идиот!!!

- Ето. Това е морето.
- Защо ме доведе тук?
- Не ти ли харесва?
- Студено е. Духа.
- Лятото е по-хубаво.
- Лятото е хубаво навсякъде.
- Исках да се запознаете.
- Познавам водата. Мокра е.
- Не познаваш това море.
- "Здравей, повърхностно море."
- Ако можеше да се спуснеш...
- В страховете ли? Ти можеш ли?
- В красотата.
- Говориш глупости.
- Виж!
- Видях. Птица над морето. Лети
- Ти можеш ли?
- И ти не можеш..
- Хайде да тръгваме.
- Защо ме доведе
- Не знам. Не помня. Чакат ни.
- Виж.
- Облечи се. Студено е.
- Прегърни ме!
- Студена си.
- Колкото морето ли?