магуваи*

Съм. В любимата "мъртва човешка река"- стаята. Не в моята, но и тук прозорът търси взор. Отворен за себе си е. Одеялото. Върху под познавал и другата форма на чистота. Петте дни. Слоеве мисли. Прахолякът наоколо. Леглото заспива сутрин.
Бреговете на реката пеят. Буквално. Истински. Навън, или левия бряг, са птиците. Лай на куче. Отминаващ трактор. Десният бряг- първия етаж. Гласовитите първокласници, редуващи и повтарящи песни, смятане, смях, стихове.
Настоящето плува в миналото. Бъдещето винаги се учи да умира. Обръщам се. По гръб. Бреговете сменят места. Левият, вече е десен, а децата хукват навън. В стъпките са на босоногото земно слънце. Хаосът пирува. Щастието е и това. Купичка копривена супа с миризливо овче сирене.

- Аз съм Робин Худ на емоциите. Ще вземам детското и ще давам на възрастните! - каза най-малката стрелка от ръчния часовник върху раклата.
- Затова и ще стоиш заключена в тази нищожна кутийка!- капката роса ехидно се изсмя.
"Влюбен съм в Луната. Как ще й го кажа? Как да живея? Безнадеждност, моя любов". Мислите на фиданката- младият поет под прозореца, засилват аромата на мълчаливите бели цветчета.
Изгубила се в навънто за времето и вътрето на пролетта пчела целуна капката, която се разтанцува от гъдел. Жужащата отмъкна нужното й, литна, падна свободно и потъна в цветче на дървото. Часовникът важно отброи до шест и отново се мушна под завивката сън.
"Хм (което преведено на езика на човешко ухо звучи като: "Мяууу"). Всеки се мисли за друг?!Този свят сякаш отново е на път да подивее?!"
"Полудява, котарако. И това е правилният път"
"Нима разговарям със сянката на човек?!?"
"Говориш с мен, самовлюбена душа на животно" Луната смъкна маската си и постави другата, на Слънце.
Фиданките изхлипа. Котаракът я опика тържествено. Втората стрелка пусна ръката на най-малката стрелка и отвори поредната книга- "Островът на съкровищата и типажите на Юнг" и зачете на глас.

Гласувах. С единствения възможен избор за днес, за утре. За всеки един ден. Избрах да бъда отговорен за бъдещето. Лично отговорен. Избрах децата. Децата са машината на времето. Можеш ли да обичаш, да бъдеш обичан. Обичаш ли приключенията. Обичаш ли да играеш. Обичаш ли да пътуваш. Твоите страхове, твои приятели ли са.. Ако е така, с всяко дете би пропътувал времето към миналото. Своето детство. Би прелетял и време

то към твоето. Наше. Негово бъдеще.
Размяна на погледи. Размяна на прегръдки. Детското. Детската обич.

*магуваи /яп./- размяна на погледи