с вкус на облаци е
днешният ден
или на нар
зрънцата на който
потъват между устните ти
ти обичаш нар
виждам как го белиш
как все човъркаш и извличаш
същността му
казваш ми през смях:
„облачните дни са странни“
и се питаме:
"къде е слънцето?"
а след работа
от магазина по своя си път
купуваме плодовете
с които го заместваме
не бях гладен и
взех хляб и грозде от ЮАР
за теб са нара и мангото
(облаци не продаваха)
слънцето живее в плодовете
плачещи като облаци и хора
хубав вкус имаме облаците
приличаме се и по това-
вкусни сме и сме странни
на вкус
под тежкия капака на
синята чугунена тенджера
водата бърза нагоре
с дрънколечене
дъждът барабани
по ламаринените первази
ти пееш в банята и
вече не е само водата-
мислите са шумове и звуци
джазът, който слушаме
в кратките нощи, не спи
за твоите две цигари
правя турско кафе
монголският чай е за мен
уморените от нощи звезди
се прераждат в капки
в локви и по-земни вселени
пристъпваш на терасата
със своята/моя чаша в ръка
обула моите-твои чехли
прегръщаш ме и ме целуваш
преди първата цигара на
синята любовна нощ
с пръчка и клечка
ровим мравуняка
ти също, но винаги аз
пътеката ровичка
в чуждия мозък
до хижата е близо
„дъждът плаче ли?"
свита на две
спираш да валиш
после се усилва:
"твои са сълзите
не умея да плача"
милваш ме и сякаш
сме росата:
"нали дъждът плаче
над всички гробове?"
вярваме в дъжда и
на него се молим
различни като локви
без брод и пътеки-
обичта (не) отлита
виновно е слънцето
"как плаче дъждът?"
"боли ли го слънцето?"
"кога ще сме заедно?"
въпросите по детски
ту спират, ту питат ни
Няма коментари:
Публикуване на коментар