дом

сетивен дом

синоним на обичта е
дом с две врати-
когато ти влизаш
от себе си излизам аз
прозорците, големите
широко са отворени

 ___

Изкуство

Извънземните се появиха на хоризонта от нищото, казаха ни: "Здрасти. Как е пичове?" и опаковаха Земята точно за един ден и една нощ.
- Но защо? Какво сме сторили?!- питаха хора и мравки преди смъртта.
- Тъпа планета. Тъпи същества. Нима не разбирате!? Това е изкуство!

 ___

момичето от книгата

падаща звезда
"пожелах си паднал ангел"
момичето живеещо в книгата
жена да бъде пожела
негова вярна жена

___

Дом

Звукът от отключване на вратата. „Кой е тук?“ Щастлив, звънлив глас. Първородното слънце влиза, а след него ръцете внасят и втората звездица. Домът светва на минутата от детското ромолене и бебешките: „Мама“, „Тати“, „Баба“, „Кака“; вратите свързват секундите преди щастието с минутите на щастие. „Бабо,ела!“ Слънцето се появява на прага и по детски показва кой командва парада.

Луната е влязла, а Голямото светило е в колебание да падне ли от хоризонта, или да постои, за да побъбрят с доведената сестра. Кратката, миризлива в горещината си нощ се явява на сцената. Пътят в края на малкото село води до пясъчника със захвърляни лопатки. Алеята минава покрай люлката, лехите.. Невидимите стъпки спират, топката литва и се удря в дървото. В по-големия дом лампите гаснат една подир друга. Една от вратите се отваря. Русокосата малка главица се шмугва навън. Навежда се, взема забравения сандал, но когато вижда сянката на плочника се хвърля на раменете й. „Ще останеш, нали?“

___


пътеки

в морето ли се вливат горските пътеки?
пълноводни с пролетта реки
вървим, вали
дъждът е очертание
цветята стъпките сънуват
нощта безлунна корабчета спуска-
сърца хартиени мечти