вторник, 21 юни 2016 г.

Не една среща








Кристо влиза в магазина и поръчва. Българска реч:
- Моля, бихте ли ми опаковали..


Ходещата по вода. Буквално. Птицата, която не може да лети, прелита от емоция на емоция. От съмненията на търсеното, през желанията на тревожността, до проблемите на очакванията. Премъдрата птица, различна от папагал и неприличаща на сова, отговаря на всеки поставен, на скрития чрез ума и на немислимите въпроси.

Криско влитва в магазина и се блещи. На български:
-Шефе, що не си размърдаш задника..

Подреждам: бодил от роза, връх на стрела, зъб от акула, планински връх. Една и съща форма. Обич. Писмо. Болка. Пътуване. Класьорът лежи между книгите. Линиите на хоризонта. Изгрев. Залез. Песен. Тишина.
Телефонът. Инструментът на мистика- снимки, поща, хиляда и един невзрачни, смешни и блуждаещи облака. Мълчи. Звукът заключен между нули и единици. Тишината обикаля в неговата, своята стая и подрежда книгите.  

Лъжата много обича истината. Грижата за най-малката от сестрите се пада на нея. Разказват си приказки.  Лъжата пее песни от съзиданието. Рисува в цветя безкрайната стая без стени, врата. Безкрайни прозорци и небето за покрив.
„Най-близкото до среща, е раздялата“

Ольоскването с прасковата и с динята си приличат. Защото имат еднакви предпочитания. Обичта на децата.
„За да не може една история никога да не свършва, тя не бива да започне.“ Предпочитам вечността. С вкус на горчив бадем.
__
„Една среща“, Франция, 2014, реж. Лиза Азуелос

Няма коментари:

Публикуване на коментар