Кратък филм за срещата

Волейболната топка блъсна силно стената, върна се назад, отскочи твърде нагоре от земята и прескачайки детето с тежката раница и подскачащите нагоре ръце се затъркаля измежду мравешките пътеки, за да спре в неокосената поляна с цветя следваща асфалтовата площадка.

- Вземи- гласът и ръката подали топката не си подхождаха. Сякаш или тялото, или звуците бяха взети назаем, за да бъдат скачени временно едно към друго за срещата.

- Благодаря. Ти си смъртта. Нали?

Момиченцето нанесе нов удар. Този път с крак. Топката набра инерция и свали малка част от мократа мазилка на стената.

- Как ти хрумна това?

Кълбото спря в краката на мъжа, той се наведе и преди докосването, играчката  внезапно   изчезна. Изпари се.

- Нямаш сянка. Елементарно е. И не опитвай да ме плашиш. Знам, че не си дошъл за мен.., но какво всъщност правиш тук? Разходчица? Ваканцийка?! Предстоящ катаклизъм!?!

- Исках да се запознаем. Не съм смъртта.

Детето смъкна товара от гърба си и измъкна нова топка- за тенис. Побутна раницата и хвърли с все сила топката към стената.

- Животът, от тъмната енергия ли е направен?

- Каква наричаш тъмна енергия? А да.. Не, не е направен от нея. Принципът е друг. Ти, защо не си на училище?

- Избягах. Скучно ми е. А бог?

- Бог е тъмната материя.

- Значи той крепи всичко?

- Би могло и така да се каже.

Топката, която бе увиснала за няколко секунди във въздуха, тупна на площадката.

- Този фокус е лесен. Разсейваш времето и той забравя за гравитацията. Ще бягам. Гладна съм.

- Казваш се Петра Виолет, нали? А за приятелите си.. ?

Момиченцето вдигна раницата. Усмивката засмука навътре частиците радост и появата на двете трапчинки заформи щастието върху детското лице.

- Учтивостта задължава домакина да се представи.Нали? Ти хич не ми приличаш на бог- не си скромен, чувството ми за хумор ти се присмива чистосърдечно, защото носиш старомодни кецове и тъпа тишърка  и си с топъл глас, а ръката ти, уф… По дяволите..  Ръката ти е ледено блокче, пич! Осъзнай се и измисли нещо по въпроса!? Ти си бай засега, но ще се видим скоро. Така съм го измислила. А, и топката.., върни я. Подарък е. Знаеш как е.